загуба
правим любов
от думи
с които погребваме
целия свят
и не остава място
за живота ни
отново
заедно
си обещавахме
вечност любов
за секунди
търпение
и няколко
думи
зараза
получаваме
симптоми
на любов
от докосванията си
ирония
преставам
да те обичам
всеки път
за последно
нереално
броя спомените
докато осъзная
че звездите
нямат край
в любовта ни
вечност
свършваме
винаги
след
последния
ред
и никога
не спираме
да пишем
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017
