през първата половина на живота
се запознах с гордостта
тя ми кимна усмихнато и ме пусна нататък
по средата на живота ме посрещна болката
тя ме сряза дълбоко и ме пусна нататък
в края на живота ме очакваше самотата
тя стоеше мълчаливо
първата книга
изгорих
втората оставих
да отлежи
любов
преградите в мен
падат една след една
не без болка
не без разкаяние
Лято
Камъчета в обувките.
хубавото на неизвестността е
че можеш да си позволиш грешки
никой няма да забележи
Естония
сред полето
и боровата гора
има път
една нишка ме свързва
с дома
привечер
залезът е красив
с теб седим на една пейка
и мълчим
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017
