антверп или антверпен
няма значение
не съм ходил там
ям печена риба
а дъската за хляб
мирише на чесънът
дето го рязах за рибата
Гоя дали е бил идиот
и защо слънчогледите имат уши
Топя си залък риба
в чесън с оцет
Странници в нощта – тоя синеок пич
бил мафиот
а как пее
любовта не убива внезапно
умираш от нея завинаги
бавно и сигурно
но е смърт
всяка нощ
си постилам
ковчега
колело в облаците
няма въже
няма тел
има баланс
равновесието
има своя гравитация
моята
по стълбата
тръгнахме заедно
после
стълбите станаха
две
вещерско
сами с огледалото
заставам под греховете си
на сянка
да не изгоря
не съм филия хляб
и сладко от череши
ти не си
не идвам случайно
идвам нарочно
разстилам душата си
и виждам
твоята как се свива
сълзите
като калинките са
пълзят по бузите
а после бръмват
и отлитат
някъде
уж някакви
човешки сърца
и ум някакъв
а толкова котви
ги теглят към дъното
на което
се събираме заедно
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017
