Цигара
за ден ме вдишваш
а цял живот ме искаш
като рак съм
който те обича
*
страдаш с
изтъпени бодли
обичаш с
безопасни игли
*
съществувам само
между редове
на страници
откъснати
от книгата
която така
и не започна
да четеш
Детство
познах те по мухъла в мазето
който със привидна обич
прегръща стените
за да им напомни
как един друг се плашехме
от призраците в мрака
и във нас
Баланс
гонеха се
после тичаха
един към друг
разминаха се
и срещнаха
различни
*
по ръба на кръг
от мисли
за двама ни преди
разхождаш
кошмарите си
на каишка
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 2, август, 2017
