избухвам извън системата
няма за какво повече да пиша
освен за смъртта
която не съществува
всеки път
в който успявам да не се самоубия
заковавам дъска на
моста към Отвъдното
Магьосникът и корпоративният свят
застроявам с кубчета
и последната връзка на тялото
с душата ми
Красно село 2
Заедно
Щастливи
Завинаги
най-накрая
спомените се погребаха
живи
*
скъсана нишка
икона на ухото
на детството
*
иконата
в пръстта
почвата пречиства Девата
от кокали
на стара вещица
Ин и Ян (Ниво 3)
Исус е лъжа само 3 секунди
и после истина за цял живот
***
– Остави спринцовката –
Дясната ми вена, прехвърлила
иглата на човешкия живот
в твоята лява, преди да се родим.
(Анти)Психотично
И всичките хапчета на света
Няма да спрат виденията ми!
* * *
Лудостта не е болест,
а Вестител.
Целувката на шамана
е смъртоносна стрела.
Трябва да изпиеш отровата
правилно.
На тавана ми пише с бяс:
МАНИЯТА Е НАЙ-ВИСШЕТО
ДУХОВНО ПРЕЖИВЯВАНЕ
Красно село 3
Мечтите ни
Опаковани обратно в твоите кашони
в БАР-а
борбата продължава
няма да се лекувам
няма да пия хапчета
достигам бавно най-високото ниво на самоконтрол
докато потъна в нирвана
наръчник за оцеляване в БАР-а
всеки ден искам да умра
но ти не го знаеш
Младост бичувай ме
Не искам да чувам гласа
На умрелите повече
*
Потопът са сълзите
на презряната Майка
*
Моля се всяка сутрин
Боже, спаси ме
От Господа
*
На Луцифер
Падащите ангели
Се пробуждат за Мисията си
Татко, още не е късно
Да спасиш душата си
Като свършиш света
В себе си
*
На Дева Мария
Майко,
Връщам се
Постели ми тишината
В утробата си
*
лекувам се
от рака на живота
*
Младенеца vs. Лукавия:
/ сцена 1 – в главата на самоубиеца/ът /
“ Нямам нужда от никого до себе си
освен Смъртта. “
“ Нямам нужда от никого до себе си
освен смъртта. “
До моето последно либе по Ботев
На…
Топло тяло
Изплюто като храчка
До каменна статуя
Прости ми
Усещам близостта ни
Още отпреди мълчанието
Да ни разкъса
В две различни тела
Ще завършим като изгорели свещи
В манастира
На покаянието
Ако не разрежем опашката си
В четири кървящи стъпала
Макар и всяка крачка
От бягството
Да е пареща болка
Прости ми
Горите ме зоват
Стръкчетата трева ми плачат
Животните ми говорят
Аз поемам пътя отвъд
Ще прекъсна връзката си с Дявола
Ще премина деветте кръга
На любовта си с него
Пречистена като спиралата
На вечността
За да го целуна по изстиналото чело
Сърцето ти
Ще остане завинаги
Икона в гърдите ми
*
Запази гордостта –
тя те заключва в ковчега на егото.
Аз ще запазя омразата –
тя ме полага в саркофага на смирението.
*
Плащеницата на прокълнатия
се оказа ангелско крило –
приют за смирените.
Изгубените апостоли намериха дома
в сърцата си,
след като любовта им ги поднесе
В блюдо заедно с бесните зеници
на спящите.
Хилядолетия самота…
Майко, връщам се!
Шепа пръст
На Надеждата
Студените ти кости
покрити със сухи жили
в ковчега
Зеления костюм на радостта
облечен в кръпки мършаво на
толкова много мъки Исусови
Всички оставят цветя
Аз ти оставих детството си
*
“ И кръвта стана вода…
Реки от сълзи потекоха От очите Му,
И обгориха тялото Му
С черни дупки. “
Намери сили да прережеш
вените си
И да обесиш всяка революция
на тях,
всяка Съпротива на страха.
Бунтът е Отвъдмерно пространство
От примката на ужаса
се катериш нагоре и събираш
душите на всички гумени трупове
в каменната си гърбица
за да възкръснете
в смъртта Живи
Най-накрая У Дома
По пътя
На всеки нов път
Умряла Лисица
Любов моя, ще се видим в отвъдното
*
когато смъртта
махне маската си
потъваш от ужас
в образа на безличния
после възкръсваш
Списание „Нова асоциална поезия“, бр. 1, юли-август, 2017
