Иван Такев – Устата ти с която ръфаш като бито куче

*
дали
устата ти
с която
ръфаш
като
бито
куче
от хляба
на живота ми
е чиста
колкото
ръцете ти
(играли
с посрани
ануси
на властни
мъжки
курви
на разсъмване)
с които
безмилостно
забиваш
на майка си
ръждясалите
кухненски
ножове
в гърба
приведен
до земята
от тежестта
на любовта ми
към човека

или
по начало
бездушна си
като
един
единствен
стон
след
сутрешна
чекия
потънал
в бездната
от сластни
крясъци

 

*
поглеждаш
с рибешки
очи
в очите ми
а те
отвеждат те
до дъното
на океана
в душата
където
тежко
като
котва
спуснато е
личностното ми
разстройство

обожавам те
и те презирам

погнусен съм

хлипам
хвърлям
блъскам

с лекота
събарям
замъците
ти от пясък
а усмивката ми
сатанинска
играе
ведро
по посърналото ми
лице

искам
греховете ти

и Бог ми е
свидетел
ще те удуша
в съня ти
за да те
създам
отново
обляна
в кръвта ми

 

*
кървиш
любов
до безсъзнание
когато
чувстваш
как
на устните ми
пиката
студена
те
пронизва
там
отдолу
където
все
още
си
божествена
мелодия

 

*
да се
обичаме
с любов
по котешки
чиято
нежност
способна е
да връща
с топла
ласка
мъртвите
от гроба

аз

ще бъда
димния
сигнал
на острова
безлюден
заключен
зад
бадема
посаден
в очите ти
наместо
пищно
украшение

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.