Ивона Иванова – Голият обяд

07:59

силен старт
на петък без рими:
облечена в твоята риза
на слънчева тераса с изглед
към „гараж не паркирай“
всичко от снощи ми идва
на тласъци
понякога изкуството
ни праща знаци

 

Голият обяд

кожата ми диша
твоето сърце
няма по-силен удар

 

Divinity

уча се от най-добрите
те се саморазрушават
толкова изящно
смели са
не се съобразяват с нищо
освен с любовта
не вярват на думи
не вярват на никого
за тях другите са просто
свръхдоза гарнитура
не им е скучно
гледат ме празно и празнично
какво чакате
вземете ме при себе си

 

*
отдалечавам се от самотата с теб
не е студено

 

*
колкото и да не ти се иска
вдлъбнатината на бедрото ѝ
диктува всичките ти радости
на фронта няма нищо ново
освен че тя зае страната ти
и заедно спасявате света
от вечно необичане

 

*
не съм достигала такива висоти
не съм опитвала по-пристрастяващ
наркотик
от твоя поглед

светим в тъмното
докато денят гасне
телата ни са създадени да танцуват
и да бягат
но ми се прииска да остана

 

*
пътища към дивото
са коленете ми
издраскани от снощи
и тази вечер ми прочиташ мислите
трябваш ми
да предизвиквам твоите демони
всичко се повтаря, скъпи гости
просто си помнете грешките

 

*
съседите ми не са добре
тихи са и не се усмихват
аз просто притъпявам сетивата
с различни цветове като лилаво и жълто
искам да съм думата дъжд
или любов
или никой
иска ми се да видя
какво е залепено отвътре
на тази изоставена сграда
харесва ми да сме приятели
и да сме близо
защото отиваме все по-далеч
но никой не разбира
най-нормалните винаги
ни пращат в лудницата

 

*
случвам се на себе си
най-големият си враг
и приятел съм
аз съм разширяваща се зеница
малко пухче, летящо предизвикателно
и играещо си с ноздрите ти
не се дразни
по ръбовете ти е хубаво
и влюбващо
не си мълчим
убихме тишината
и тя ни върна с изстрел в сърцето

 

*
преустройваш
мислите и действията ми
затягаш се около мен
и не си ми излишен
точно моят конец си
готови сме за революция
да оправдаем
особняшкото си съществуване

 

*

Ако смъртта е жена,
Значи ти си живот(но)

 

*

личи си че си
близо до смъртта
по това колко леко
стъпваш по земята
аз летя

 

*
обичам да си намигвам
сама от огледалото
знам че и днес
ще се изненадам

 

*
и този ден започва
истински
с бира на терасата
и страшно яка гледка
изгорих си пръста

 

*
сутрин на пръсти
ти пускам език
за да не те събудя
чувствата ми са вечност
ти си от друго измерение
забрави си ризата в нас

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.