Мари Чернева – Пази се от мен

пази се от мен

пази се от мен
аз съм като изгарящото слънце през август
и като измръзващите крайници през януари
пази се от мен
в един момент мога да прегръщам душата ти
в друг мога да я разкъсвам

 

следа

оставяш следи в сърцето ми
като детски ръчички
в течния цимент

 

шепот

сутринта една такава тиха
и с аромат на чай от лайка
пресичам мъничката стая
със стъпки по-леки от пеперуда
странно и самотно
преди няколко месеца стаята ехтеше
ехтеше от гласовете на влюбените
вече има един дъх по-малко
шепот по-голям от мен самата

 

(не)подходящо

едни кафяви очи
до болка познати
познат човек
в едно неподходящо време
много (не)подходящо нали?

 

минало свършено

дойде ли ден в който
те боли да говориш искрено
а единствения начин е чашата уиски
всичко е минало свършено

 

сутрешни мисли

има едно момче което обича(м)х много
той е от онези ранобудните
от тези които се събуждат понякога в 5:35 или 6:19 зависи
посреща изгрева мисли за живота и любимата
мина време разболях се от същия навик
сега аз съм тази която сутрин пие кафето си с мислите за него
странно нали?

 

пази ме
като еделвайс
в планината

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.