Спаска Гацева – Бежанец

*
стопиха се снеговете
и аз нанякъде
с дадения ми от боговете
статут на бежанец

 

*
и една дума
стига понякога
да се обесиш
сам

 

*
прагът е отвътре
и отвън

тишината
в стаята ми пази

 

*
тая капка
вляво от клепача
радост ли е Боже
или плача

 

*
от сянка до сянка
от припек до припек
стигнах почти
същината

 

*
прегърни поне веднъж
омразата тогава
тя ще ти подскаже пътя
да посрещнеш
любовта в сърцето си

 

*
тоя ден ме доуби
покани ме
на гости
сълзата на дете

 

*
ще дойде сънят
зеления
и ще стана
растение

 

*
черната проза
наднича
отвсякъде
с розови очила

 

*
онова с луничките
с басмената рокличка
с тънките токчета
къде отпраши момиче

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.