Радостина Георгиева – Джаз

поща

всяка
вечер
препрочитам
неизпратените
ти
писма

 

*
единственият
начин
да
те имам
е да
тe
нямам

 

джаз

не съм
готова
за
теб
но от
векове
пазя те
в
сърцето
си

играя си
на
господ
с любовта
ни –
неспирно
убивайки
и
съживявайки
я.

 

*
стаята ни
се е
пропила с
миризмата на
неизсъхнала
темпера
необуздан
секс и
кожни
инициали

 

наркотик

колкото
и пъти
да те
отказвам
част
от мен
винаги ще
иска
теб

 

реквизит

любовта
ни е
перфектна
актьорска
игра
чиято
истина
се крие
зад
кулисите

 

*
градим се
на
неизказани
думи

 

413

ако
не бяха
неизказаните
думи
любовта ни
щеше
да е
пропаст
в която
безмълвно
щяхме
да
пропаднем

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 6, май, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.