Виктор Иванов – Мръсна поезия

един ден
всички заминаваме –

никой не знае къде

но мястото
е до болка познато

 

*
животът има смисъл
само ако си истински

останалото е
мръсна поезия

 

*
когато душата
е кофа за боклук

остава само тялото

което е в нея

 

*
времето помежду ни
свикна със самотата

остана само ти

 

търсим тъмнината
а тя

е в сърцето

 

там горе

има светлина

но тя не е за нас

 

страдание

изхвърли

свободата
желанията
обувките

притежаваме
само любовта

 

*
самотата те гони
и се усмихва

дърветата говорят
странни езици

човек е
животът на бог
като на кино

 

*
ако не в този
то поне в другия свят

ще бъда времето
което те убива

 

*
излизам навън
мрачно е

усещам дъхът на облаците

виждам как
на една пейка
погребват любовта

намират ме студен

с камък в ръката

 

поетите умират сами

очите потъват
в светлина

пулсът затихва

кръвта влиза в земята
силно

това е
моето спасение

 

аутопсия

не бъди нещастен –

посегни за ножа

 

когато умра

няма да те помня
няма да бъда сянка

няма да усетя смъртта

ще се слея с тялото
за да се превърна

в тиха поезия

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.