Красимира Кубадинова – Два сезона

Моряк

Ти си корабът на моята любов.
Шест месеца в океан от липси и сълзи – неизмеримо далечен,

сякаш зимата никога не свършва.
Шест месеца безумна любов – безкрайно лято.
Познавам само два сезона – с теб и без!

 

*
Ти знаеш моите силни страни,
аз твоите слаби места.

Защото ти си моята сила, а аз твоята слабост.

 

*
Глухонемият и сляпата се държат за ръце
сърце за сърце
без капка трагедия или съжаление
зад очила и жестове
тя е неговият глас
той нейните очи
за такова обожание говоря
не говоря, а само се усмихвам…
и двамата разбират

 

На търсещите (с) любов

оставям раните, които ми остави
който ги намери –
негов си

 

гръцки вечери

най-хубавият пръстен, който съм получавала –
безопасната игла от новата ти риза,
която се забива във врата ти,
но перфектно пасва на малкия пръст на ръката ми

 

*
Ставам малка
толкова малка
мъничка
колкото точка
побирам се в окото ти
в шепата
в съзнанието ти
ставам толкова мъничка
че в моето съзнание се побираш единствено Ти

 

*
Ще ти дам всичко да ми вземеш,
само за да имам, какво да поискам от теб по-късно,
само за да знам, че съм взела,
макар и себе си обратно.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.