Христина Лалева – Черен маркер

*
правя картина с теб
задрасквам я с черен маркер
и започвам отначало

този път с избодени очи

 

далеч съм
а всъщност съм
на пейката и те наблюдавам

 

за теб ще бъда
без бельо
без тяло
ще ме докосваш грубо
а аз ще вярвам
в чудеса

 

*
разкъсвам въображението си
ходя по водата
за да вляза
в твоя живот

 

*
тласкаш ме
към непорочност
вдишваш
цигарения дим
кашляш
не ти понася
чашата натурален сок
е неизпита
опорочена съм

 

*
движиш се в обратна посока
докосваш предмети
отдолу нагоре
всичко е наопаки
катериш нанадолнището
объркан си
това ли са звездите?

 

докосваш ме
с поглед на влюбено хлапе
в алкохолния отблясък
от кенче фалшива бира

 

*
научих се на тишина
на мълчание
научих се да минавам между капките
научих се на слепота
на нямост
мислех че те мразя
а сега го твърдя

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.