Валерия Начева – Сезони

сезони

аз съм пролет
а ти си есен
но заедно сме лято
твоят дъжд кара
сезоните в мен
да разцъфват

 

*
като пътен знак в живота си ми
забраняваш ми да те обичам
но престъпвам закона
и получавам доживотна присъда
в затвора на сърцето ти

 

*
не се разбирахме
спорехме постоянно
вбесявахме се
но сега
когато не си говорим
ми се ще отново да поспорим

 

*
тровя пеперудите
с цигарения дим
а помня как не ми даваше да пуша
не искаше да ставам като теб
сега те няма
паля поредната цигара
и утре пак ще се събудя
с името ти
сякаш татуирано на моята уста

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.