Дафин Козарев – Улица без сезони

*
Vanitas vanitatum
et omnia vanitas

по обява открих
улица без сезони
където
оn dit
всички обичат джин
от сутрин до вечер
уличните фенери
разпределят изненади
с луминисцентна точност
вятърът си играе на криеница
в очните ябълки на Веселия Роджър
и
когато му омръзне
заспива в някой натюрморт
от епохата на барока
гравитационни антени улавят фрагментирани сънища
музикални спирали раждат ентропия
модно е
да се колекционират изречения
няма нужда
от спасители в ръжта еклесиасти и трети принцип на термодинамиката
определено
тази улица е извън инфраструктурата на всички действителности
не започва никъде и не свършва никъде
няма съмнение
дали
може да породи (поотделно и едновременно)
признаци на клаустрофобия и халюцинации
съвсем (не) по моя вкус

 

*
Само
като си помисли човек –
люспите от слънчогледови семки
под пейката в парка
можеха
да са в картините
на Ван Гог.

 

УРОБОРОС

Странно
как понякога
се сещаме за неща
отчайващо далечни и болезнено неповторими
и болезнено далечни и отчайващо неповторими
неща
за които
само се сещаме.

 

ПИСМО

Кариран лист
с изящно изписани обещания.
В края –
съвсем малко празно място –
луксозен затвор
за превъзходната степен на бялото.

 

ВЪПРОС

И ти ли виждаш
големия дъждовен червей
в портокаловата сърцевина на луната
или врабецът изтупва излишните илюзии
докато подрежда перата си?

 

*
Ако не забелязваме
болката
отвъд обхвата на розовите ни очила,
то е защото
сме прекалено заети
да отглеждаме влюбени Нарциси.
В себе си.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.