Габриела Балева – 1:11

1:11

посред нощ те каня на
кафе
и заедно рисуваме
бъдещето си в утайките
ще обърнем чашите
и ще заспим
на сутринта
ако са там
ще се е сбъднало

 

*
мечтите са безплатни
но бедните ги плащат
най-скъпо

 

наръчник за любов

обичаш малко
искаш повече
свършваш винаги

 

любовната игра
е криеница
между двама
морално зависими
един от друг
луди

 

*
работиш почасово
в бардака
на съзнанието си
играеш си
с мъжете
а всяка вечер
заспиваш сама
и пропадаш в ямата
на собствената
си лъжа
която наричаш
живот

 

*
не различаваш маската ми
влизаш направо в капана
мога да бъда всяка
а избрах да бъда
себе си

 

*
в снежните преспи
загубихме пътя
един към друг
скрихме се
в малките
си черупки
до пролетта
а мина и лятото
и още сме там

 

*
чаках те
да дойдеш
с последния влак
към сърцето ми
а вагоните
бяха пълни
само със спомени

 

*
влизаш в мрака ми
аз ти давам светлина
ти се влюбваш
и ми я връщаш тъпкано

 

*
когато бях на пет
за първи път станах убиец
на пеперудите в нечий стомах
от тогава си играя на лихвар
давам им живот
но повече вземам

 

*
откраднах пеперудите
от стомаха ти
и ги прибрах в кутия
за да ги предпазя
от слънчевите лъчи
в мен

 

*
мислех
че съм част
от твоя свят
а бях само прашинка
в ръката ти

 

*
бягам от теб
компасът ми
се поврежда
спирам на място
за да изчакам
слънцето да изгрее
а до тогава ме настигаш

 

вещица

луната е пълна
очите ми блестят
с черната си рокля
очаквам да те видя
ще те целуна
нежно по бузата
и червилото ми
ще се впие в теб
ще навлезе в кръвта ти
и щом стигне до сърцето
ще умреш
от любовта ми

 

*
в лудницата
на ума ти
намирам себе си
заровена
в задния двор
на съзнанието ти
като забравена
любима книга
и никога
прочетена
отново

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.