Десислава Събкова – Две минути

*
Две минути трябваха
на всеки от нас
да си представи бъдещето.
Не ни хареса
за това го променихме.
Тръгнах си.

 

*
Ще мине ден
ще минат два
но ти никога
няма да минеш отново
нито в сърцето ми
нито аз в твоето.

 

*
Докато съм жива
и докато си жив
ще има път за нас.
Ще вървим през пустини
ще лазим през пътища,
но никога няма да се стигнем.
Нищо, че сме един до друг.

 

*
Всичко се преживява
дори и липсата
на любов
най-вече нея
най-вече твоята.

 

*
Ще бъда просто спомен
хващащ прах
на разбитият рафт
на мечтите ти.

 

За недотам добрия вкус

Да имаш лош вкус
е по-добре
отколкото да бъде лицемерен.
Лошото е
субективно понятие
може да се промени с времето.
Лицемерието може
единствено да се помирише –
мирише на мърша.

 

*
За добрият ти вкус
има само едно място –
задният ти джоб.
Трябва ни лош вкус,
за да има прогрес
и сърцата да пишат.

 

*
Мълчанието не е
липса на любов.
Празнотата е убиецът.
И докато мълчим
ще се обичаме.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.