Крис Енчев – Не по Малевич

не по Малевич

рисувахме в празните полета
бял върху черен квадрат
стени и покриви
високо над облаците
гравитацията смачквахме
заедно с касовите бележки
повдигахме се от съня
колкото да ги изхвърлим
навътре в себе си

 

несвоевременна дислексия

търся с широко отровени очи
мътната страна на нулата

 

метакеносис

резен луна
празна сателитна чиния:
порция смисъл

 

ad se ipsum

излъжи клетките си
че отглеждат птици
излъжи дванадесетопръстника
че стиска палците на шест самодиви
излъжи сърцето си
че камерите му заснемат живота
излъжи смъртта
с 21 грама уиски

 

*
и рече моята бездна на твоята бездна
ще се срещнем на ъгъла
ако ни вградят
в съседни стени на картонена кула
вместо сенки

 

*
метаморфозите са непредвидими
и понякога незначителни
от гледна точка
на височините
на токчетата
и етажите

 

светофар

във висока трева
слънчоглед и домат
си правят плаж

 

с копие до Жан-Люк Нанси

пази сърцето
каза той
корпуса в околовръст
също

отписването е непостилно леко
или също непосилно далеко –
помислих си
докато му отговарях
с безцветни скокове по меките квадратчета
все едно в игра на дама
със себе си

 

бележка извън полето

да обичаш парадоксално
не е същото
като да обичаш
парадокси

 

*
нокът
травмиран от обувка
е повод за разговор
или за потъване
един в друг

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.