Камелия Василева – Песента на птиците

*
слушам
песента на птиците
помниш ли
колко пъти
сме я слушали заедно
а ти не я чу
нито веднъж

 

*
лампата
в коридора
се преумори
от нашето будуване
на сутринта ни каза
сбогом

 

*
давя се
в очите ти
без позволение
не ми подаваш ръка
нарочно

 

*
не е лято
а банския
се подава от гардероба
поздравявайки
подсещайки
и припомняйки ми
колко пъти
съм тръгвала
към плажа с него
само
за да го изоставя на пясъка

 

*
прехапвам устни
в мисли
за твоите
върху тялото ми
извито в ръцете ти

 

*
хапеш устните ми
докато ме гледаш
дано си мислиш
за мен

 

*
играем си
в пясъчника
на любов
губя представа
за времето
забравям
какво съм искала
но чувствам
че това
си ти

 

*
страшно е
неизвестното
и така възбужда
любопитството ми
почти смъртоносно

 

*
вятърът
ми нашепва
устните ти
по голото ми тяло

 

*
ще те разходя
в мислите си
ще ти дам да надникнеш
в най-тъмните места
на ума ми
и ще ти постеля
в сърцето си
ако решиш
да останеш

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.