Светослав Савев – Очи

*
в живота две неща не се
забравят плуването
и карането на колело
в моя са три
горните
и нея

 

*
съдба няма, но дано
ни срещне отново

 

*
наблюдавам се
с опакото на очите си
слепците не знаят
колко са привилегировани

 

*
погледът ти е начален стадий
на бедствие
повярвай ми всеки мъж
мечтае да умре така

 

*
когато дойде виждах само теб
когато си тръгна виждах само теб
от много гледане се ослепява

 

Кафяво

едното ти око
в хамака на времето
другото ти око
заключва стаята
на безкрая

толкова нежно
могъщество
под веждите ти

а какво остава за усмивката

 

*

красива като роза
рядка като еделвайс
единственото което искам
е да поникнем заедно

 

*
ти си моят въздух който вдишвам
и издишвам през устата
когато те задържам летя

 

*
заспах мъртъв
и се събудих дете

 

*
по очите най-добре се познава
човекът дали е нещастен

по очите най-добре те познавам
че с мен ще си щастлива

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 5, април, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.