Димитър Пенчев – Скачам върху изправената линия на сърцето си

***
Душата ми
е кълбо
от надежди,
остаряла
прежда
предлагаща
рай
за влюбени
молци.

 

***
Като
всеки път
на избори,
затваряме
вируса
в урна,
а комисия
го пуска
да порази
народа.

 

***
Огънят
с който
ме разпали
изгори
всички
мостове
зад мен.

 

***
Подарявам ти
сърцето си
като чаша
пълна с мен,
пукнеш ли я
ще изтека
към друга.

 

***
Винаги съм
във сянката
на мъжете,
които
обичаш,
как да не ми е студено?

 

***
Правя ти огърлица
от нощни сълзи
подарък за теб
и възможност за мен
да съм близо
до любовта ти,
която не съм аз.

 

***
Обединени
от мълчанието
на липсващия секс
търсим телата
във въображението си.

 

***
Душата
сгънат лист
по ръба
се къса лесно
половинките
не стават цели.

 

***
Скачам върху изправената
линия на сърцето си
за да я нагъна отново
в ритъма изгубен по теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.