Райна Вакова – От дъното

auto reverse

Аз ли да ти кажа
или сам ще се сетиш,
че фасовете,
които тъпчеш
в асансьора,
са от постоянното
сваляне и издигане
на пушека
между нас?

 

***
По първи петли още бълнуваш името й.
После изпираш в росата
шала й.
Преглъщаш слънцето от очите й.
Държиш сянката й за ръката.
Въртиш си музиката на токчетата й.
Виното е за онова време,
в което тя си отива
без да е идвала
и когато си готов да я дорисуваш
думите на боите не стигат.

 

***
Само твоят Бог плаче с мен докато не броиш стъпките,
с които се отдалечавам.
Олеква му – едно сърце по-малко.
Един издъхнал рай на суетата

 

***
мерим си гравитацията
между да и не
имаме навика
да се отказваме по средата
отрицанията не се доказват

 

***
Гледаш ме право в очите,
а аз хипнотизирам свободата.
Мъчиш се да искаш всичко или нищо,
но с половин уста
и моето всичко
се превръща в твоето нищо.
Не забравяй да ми благодариш,
че ти давам мъдрост
вместо милост.

 

***
Дали ще започнеш от долното копче или горното копче,
разминаването е винаги
от разминаване.

 

***
Влакът на търпенията ми е
под планината на егото ти.
Не влизай в тунела на моите мълчания!
Там две безсъзнания не могат
да се разминат.

 

***
В съновника няма тълкуване
на чувството,
с което те сънувах.

 

***
Нарисувах си въпросителни вежди, а заваля нежност
от очевидното
и сме точно толкова истински,
колкото са се договорили
еднооките нощи.

 

***
Преди да си свием цигара,
да измием ръцете си.

 

***
Сърцето ми е строго охранявано
от страхове за утре
защото вчера
парната ютия на безразличието
опита да изглади
кардиограмата
му.

 

***
Ловите вещици в убежищата на своята ярост,
а е времето за избор
дали да вдигнете щорите,
дали да позволите на зърната
от градушки
пиърсинг върху прозорците на душите ви.
Заради прилепите ви – мишки
слънцето не пробива.
Дупка в ухото, зараснала
от липсата на обеци,
които да
спомнят бой на петли в кървави обещания.
Колко е предвидимо да осолите мравките
и да не им давате да ви газят.
Все сте големи на думи и на агония…
особено по избори,
докато вещиците управляват яростта ви.

 

alea iacta es

Отвъд реката,
водеща до Рим
и хуморът е неуместен.

 

***
Всичко е наред докато гледаме цветята отгоре.
Отгоре, а не от високо!
Защото цяла вечност
ще дишаме корените им,
а те все така ще гледат слънцето.

 

***
Сърби ме ахилесовата пета,
когато се катеря
по върхове и облаци,
пред погледа на всички тъжни птици.

 

От дъното

Черната кутия на самолета
потъва с тайната, че не отказах цигарите заради теб.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.