Габриела Маринова – Като стара история

***
А
Ако някой ден
се сетиш
че имаш
да ми връщаш
едно сърце
Не идвай

Дръж го
това сърце
да те топли
когато
няма ръце
да те завиват
А знам
студеното
ще е
до костите

 

***
Някъде
едни счупени
седалки
в един прашен
театър
тъгуват
за нас
без нас
и една проститутка
продава маски
без връзки
да си видим
лицата
Нали сме
актьори
и само
на тъмно
сме нас
И се обичаме
и си стискаме ръцете
да влезе прах
под ноктите
За помен

 

***
Има болки
в които
Никой
Не може
да влезе
Като изоставени
селски улици
на които
никой не празнува
Нова година
и пролетта
само задушница
Тая болка
дойде ли
времето спира
няма Нова година
няма пролет
няма лалета
Чемшир

 

***
Като кутия
от бисквити
а
вътре копчета
Така и аз.

 

***
Като стара история
позната песен
мръсен виц
чорапогащник с бримка
скъсана рокля
на кокичета
изсъхнал зюмбюл
пожълтяла снимка
ламаринен куфар
ръждив ключ
изветрял алкохол
мъртъв език
книга без заглавие
вестникъ с ъ
стар котарак
мокро дърво
си скрит
някъде
а аз искам
да имам хиляди ръце
да дълбая дълбая
и дълбая

 

***
Кой е виновен
че е пролет
а няма
лалета
че е пролет
и теб те няма
Че ми се спи
Толкова много
ми се спи
искам да заспя
да те сънувам
в градина
с лалета
И когато
се събудя
да плача
и да чакам
смирена
да ми се доспи
пак.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.