Виктория Димитрова – Котешка неделя

***
така и не успя да ме научиш
да пия
да пуша
да играя на табла
да закусвам рано в понеделник
да разливам водка в 11
да говоря в рими
да не гледам новини високо
научих се
да искам повече –
моето всичко
беше твоето
твърде много

 

***
излязох навън
без палто
пуловер
шапка шал и ръкавици
да опитам от студа
безотговорно
точно както опитвам
теб

 

***
всички
имаме
призраци
само от твоите
не се
страхувам

 

проста математика

когато едно
делено на две е
отново едно
никога не е било
цяло едно

 

***
на мястото където
аз реша да сложа
точка
бързичко минаваш
сякаш предусещаш
точката изтриваш
и я правиш запетая

 

***
казват
щастието обича тишината
ти защо викаш?

 

удавник

пуснах те по течението
обърнах се и
потъна
много добре знаех –
без мен не можеш да плуваш

 

***
най-добре
те пия сутрин с кафето
преглъщам без да ми горчи
забравям за всичко
изливам го когато изстине
защото знам кафето сутрин и ти
сте ми нужни
горещи

 

***
и само
белегът от изгорено на бедрото ми
и само
откъснатото копче от ревера ти
ще помнят
какво торнадо е било
а не защо
свърши

 

***
вчера предизвика времето
понеделникът да завали
да е студено
винено
сърдито
и да е безвремие
пожелано
сбъднато
понеделникът замръзна
останалото си е същото

 

пролетно почистване

аз съм ужасна чистачка
отнема дни
разсейвам се
спирам се в спомени
разглеждам снимки
мисля препрочитам касови бележки
и накрая винаги оставям малко непотребности
за следващата пролет
така е и с теб –
винаги отнемаш твърде много време
за да те оставя и забравя

 

***
ще ти писне
да ти липсвам
ще ми писне
да ми липсваш
просто няма да е днес
след време

 

***
котешка неделя
притискаш ме
целувка бърза
ухаеш ми на
моя

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 4, март, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.