Румяна Данчева – Gone

любов

каза ми –
това е само сън
ако знаех че ще се превърне
в най-лошия ми кошмар
нямаше да затворя очи
щях да те гледам вечно

 

gone

погребах се в теб
изгубих се в отсъствията
които сега ми правят компания
стопих се между спомените
изгарям като фас
захвърлен в пепелника
димя в устата ти
това не е поезия
това е ерекция на самотата
с която правя любов
когато те няма

 

***

ще си счупя пръстите
за да не напиша нито едно
стихотворение за теб
четеш ли ме
виждаш ли ме
написа ли ме?

 

Г.

в ирисите ти открих
най-живописната картина на да винчи

аз съм мона лиза на изкуството ти

нямам цвят без теб
най-сивия ден е деня
когато си тръгна

надявам се това да е смърт
а не сбогом

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.