Ива Спиридонова – Глад

Портрет

Живееш по посока
на залязващото слънце
с очи, насочени до смърт
към изгрева.

 

Глад

Ще бъдат вечно гладни
мислите за мене,
понеже най-добрата
ми любов
е тази, дето правя
с остатъка от
мъжкия ти разум,
изгубващ се
във ада
на очите ми.

 

***
сплитам пръсти
до бялото на кокала
да не посегнат
да докоснат тебе

 

***
Нахрани душата с думи.
Засити сърцето с чувства.
С какво, кажи, ще храниш
Хищницата в мене,
която винаги
е гладна
за тялото
на твоята
Любов?

 

Несъответствия

Твърде голяма съм
за границите
на сърцето ти,
което ще се пръсне
от усилие
да ме приеме.

Светът е тесен
от отсъствия
и в него аз
не съответствам.

 

***
Най-дълбоко е дъното,
когато паднеш
от високото
на очите ми.

 

Позициониране

Ти си тъмната страна
на очите ми.
Зеленото – запазено
за дяволите,
дето са те взели.

 

Разминаване

Не мога да попитам
щастието си
дали го има,
понеже винаги
живяло е
на чужд адрес.

А аз – все още
безадресна.

 

Политическа реалност

Да нахраним мечтите
със самолетното гориво
на приземените илюзии,
че съществува
обетована земя.

 

***
Най-жестока е истината,
която си предал,
отричайки.

 

***
пуша бързо
така и живея
само с теб искам
да спра времето

 

***
Звукът на времето
се върна в мъртвата ми стая,
забравило да ме попита
докога
ще се преструвам,
че не помня,
че всеки миг със теб
по-дълъг е
от паметта ми
за живота.

 

***
забравям си погледа
на мястото където
виждам теб

 

Оставаш същия

в пространството
на живите ми думи,
опитали да преведат
непреводимия език
на лудото ти
съществуване,
в което всяко
неразбрано изречение
завършва с обич.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.