Божидар Пангелов – Човекът, който мълчи

ягода

ти, който си
отгоре (в пропасти)
отдолу (в пропасти)
знай

държа се за корена
и гледам настрана

 

Човекът, който мълчи

Човекът, който върви по
Calzada de los Muertos, говори
само на испански.

„… в останките от вчерашния
дъжд проблясва мъничко луна.
Лед твърде много лед. И времето е
някак разделено на утре и
на утре. А любовта, о,
любовта е…“
Човекът продължава.
Да.

Отсреща, по алеята на птици,
двама си говорят в злато.

 

Вечерна молитва

Дърво обърнато съм днес
към корени
и към небе.

Косачът отмина със сърпа
подобно луна.
Каквото беше излишно –отсече.
Останките изгорих,
за да е чисто
като в картина на Шагал.

Молете се за мъртвите невинни
и за децата.
Вечерно.

 

***
април – дъжд
люляци
белият
с по-
свити листа

 

Забравих

Луната тази нощ
е половина, но утре,
утре ще е пълната луна.

Когато с теб
отворим
всички нощни гари,
отворим
всички кратки градове.
И всички статуи
ще станат кротки
белези…

Забравих си сърцето.

 

някъде

някъде
високо
(в този град)
разбирай
че
понякога
заспива
(този град)
и не
от
дъжд
и не
от
буря
там
разбираш
че
спи
красиво
в
бялата стая
мъжете
голи
заспиват

 

Истанбул

Във този град си
всички или
никой.
Това е видимост.
На разстояние ръка
блестят подобно вятърни фенери
котешки очи
(във този град очите слагат
белег на морето).
И гласовете идват и си
отиват ( на високо).
Така върви светът и
не се губи.

Сега не се страхуваш.
Ще ти разказват приказки
за Шехерезада. И утре,
ще е утре.

 

Тасос

Октомври е ръждив
(с малко златно).
Понякога е син.
Понякога е синьо
( когато с теб пътуваме).
Понякога.

Когато островите плават.

 

синьо

и не до вечност предначертаното случайно ще се случва
а до вик

нечут и чист и слово изречено което ще E
за да приюти отронените в лятото зърна
свещенодействат слънчеви петна в отблясъците
на водата

в синьо

 

Да си спомним

А днес,
да си спомним
за утре.

Когато забързани
крачим,
по алеите тихи,
със жито и хляб,
и със звън
във душите.
Да си спомним
за идващо
минало.
За нова Задушница –
изгоряла за
Ангели.

Помнете за утре!

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.