Александър Иванов – Изживей ме

списъкът на шиндлер

цвете без листа
цигара без филтър
зима без любов
дете без майка
само ти имаш и мен

 

изживей ме

никога няма да се
събудим заедно
заспим
напием
танцуваме

никога няма да
свършим заедно
обичаме
и преживеем

никога няма да се
прочетем
напишем
разберем
и снимаме

никога никога никога
изживей ме
след като си отида
като момичето което не намери моето име

 

***
ако ме попиташ
какво избирам
любов или смърт
избирам второто –
не боли
и се случва
веднъж завинаги

 

нова бразилия

виждам смъртта
на дъното на
чаша кафе
и разбирам
че си навсякъде

 

mainstream

любовта е във вайбър
пишете си до три сутринта
тя така и не отговаря

 

***
откри ме
за да скрия
безнадеждност
в ръцете ти

 

млада и красива

привързаността ти
към предмети
ми харесва

никога не изхвърляш
пепелниците
само любовта ни

ще си дръпна още веднъж
от теб

 

точка 18

вече можеш
да консервираш
страстта
да я затвориш в буркан
и захвърлиш в мазето
до следващата зима
на живота ти

 

в настроение за любов

спирам времето
само за да остана
по-дълго в спомена
за невъзможното
бъдеще

 

малка нощна музика

цяла нощ мога
да слушам мъртвите
така се чувствам
истински жив

 

joy division

имам чувството че
не живея във времето си
моята музика е мъртва
моите артисти ги няма
поетите ми
са написали всичките си думи
не се намирам никъде
сега или утре

дали не съм мъртъв и аз

тук не познавам никой жив
за да попитам

 

пълни изроди
                                         на НСП

майки ви слушат
как им четете стихове
с една ръка прикриват
лицата на децата си
а с друга се докосват
отдолу

 

муза

ако
се бяхме изчукали
нямаше да напиша
стиховете
които го направиха
вместо теб

 

празници

срещнах смъртта си
на свети валентин
това ако не е
любов
то
пълно щастие
няма

 

под наем

плащаш си за секс
връщат ти любов

приемаш я

плащаш си за греховете
получаваш възкресение

отказваш го

 

да живее мирният преход

мъртвородени мравки
пълзят към щастието
на отминалите си дни

тананикащи одата на радостта
с пълни усти
и празни мисли
за по-светло бъдеще

 

***
поезията и
венерическите болести
вървят ръка за ръка
но само от едното
можеш да се излекуваш

 

***
всяко хубаво нещо
си няма начало
а само край
като нас

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.