Валентина Йоргова – Хищници

Хищници

Нахапахме думите,
закървяха истини.

 

Пороци

Портретът
на Дориан Грей
е детска игра
за сплашване
пред онова,
което виждаш
като отражение
в огледалото
на живота си.

 

***
Обеси
всяко съмнение
с примката
на смелостта
да живееш
напук
на страха си.

 

***
Неродените ни дъщери
плачат,
защото искат да имат
очите ти.
А ще е никога

 

***
Отвътре глухо кънтиш –
като в изоставена църква.

В мен се моли
друг.

 

***
Ще изтрия
с целувки мълчанията ти,
защото душата
говори с очите,

устните са създадени
за друго.

 

***
Ако липсите
си имат имена,
моята е неговото
с главни букви.

 

***
Докато гледаш
падащи звезди
в очите ми,
когато любовта умира,
си пожелай
да не ме желаеш вече.
И се моли да ти се сбъдне.

 

Докосване

Субатомите ти
ме помнят
във всяка вечност,
най-вече в онази,
в която ме забравяш.

 

Телефон

Животът ми
дава заето на твоя.
През другото време
мълчим.

 

***
За чуждоезичната песен
на сърцето ти,
бях сгрешен превод.

 

***
В църквата
на сърцето ми
молиш
за любовта,
която не давам.

 

Лудница

Блъскаш се
в себе си.
Няма път за навън.

 

Бягство

Тичам към теб,
за да се скрия от всичко
в себе си.

 

***
Най-дългото пътуване
е до сърце,
което бяга.

 

***
Любовта е
екстремност,
за която всички
са ентусиасти.

 

***
В капана за сънища
ще впримча кошмара
как си отиваш.

 

***
Думите за любов
се ронят като хляб
по път за вкъщи,
ела,
ще те заситя
с чувство.

 

***
В писмата за любов
на мъжете в историята
прочитам нашата,
за която още не си
ми писал.

 

***
Убежищата
никога
не стават
домове.

Няма да те скрия
от войната вътре в теб.

 

***
В пустинята
на сърцето ти
съм рядък дъжд.

 

Огледало

Гледам в себе си,
за да те видя.

 

***
Поговори
с бутилките
и чашите
как си тръгваш,
за да се връщаш
и как се върнах,
за да си тръгна.

Поговори
с другите жени,
които не са мен,
как ме мразиш
от любов
и как и в омраза
те обичах.

Поговори
с приятелите
и непознатите
как си давал,
за да вземеш
и как взех,
за да ти дам.

Говори
с тишината
и с шумовете
какво си мълчал,
за да кажеш
и как казах,
за да замълча.

Замълчи
как ме има,
за да ме изгубиш
и как те изгубих,
за да те имам.

 

***
Когато гледам
в теб.
Забравям името си,
но помня твоето.

 

***
Ако не съм
в сърцето ти,
съм бездомна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.