Роуз Траян – Улица без изход

***
За днес трябва
да разбъркам душата ти
да спя с фантазиите ти
да разбия сърцето ти
да изгоря миналото ти
да унищожа бъдещето
да изплувам в сълзите ти
да нарежа от спомените
да ти сготвя отрова
да те зарежа
да те напия
да те обичам
с изгорено минало
и без никакво бъдеще

за днес трябва
да спася само момента
преди бутилката в сърцето
ти да изплува празна

 

***
Тя ми каза, че съм чудовище,
а аз – колко я обичам.
Зашлевих й шамар
и й дадох да пие отрова.

Никой не разбира любовта ми.

 

***
Само три точки стигат
на думите, за да отекнат
като разбити празноти.
Юлски мрак, би могло
и така да се каже.
Само три точки не стигат
между мен и теб с
някакви си пясъчни
липси. Не се научих
да слагам запетаи.
От малка ми приличат
на камшици.
Само три точки стигат
и още толкова – не.

 

***
Преди време ни деляха
няколко километра,
две рапсодии разстояние,
сега си пълна със музика,
очите ти преливат
от Вагнер… И от мен.
Говорихме си за вечност
и кибритени клечки,
8 за безкрайност
и 3 опита за щастие.
Сега разстоянието се умножи
по всичките изгорели клечки,
помниш ли, кибритите,
всичките изхабени, за да
запалим една мечта,
ничия, както сега си и ти.
Дълго стана,
трудно се върви
по току загаснал пожар,
забравих да смятам
откакто драсна последната клечка.
Боли глава да смяташ на тъмно,
а теб да те смятам е вече безразсъдно.

Две рапсодии разстояние,
а мислехме, че е цяла пропаст.
Между Валкирия и Зигфрид.
Колко остава?
Колкото и ни дели.

 

***
Ти писа поезия върху салфетки,
аз я писах върху теб.
Екологична поезия
за еко любoff.
Ще те превърна в молитва
за атеистите,
рециклирана вяра,
другото се изгаря с джин.

 

***
Вече е зима, казваш,
облечи се. А студът
е вътре в мен. И няма
печка, нито одеяло,
което да топли повече
от буца лед.

 

***
Докато падах,
заседнах
в гърлото ти
в леглото ти,
в безсънието,
заседнах на безименния
ти пръст,
в стрелките на гърдите ти,
в междуребрието отляво
и там заседнах,
заседнах във времето,
а някой каза, че не спирало,
а само как е спряло

В лявата ти камера заседнах-
Улица без изход.
Вече не падам.


списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.