Кристина Янкулова – Събота

Събота

Събота.
На входа на парка
продават сладолед.
Кварталът мирише на сготвено.
Навсякъде – закъснели за обяд.
Cнощи. Безпамет. Нокомент.
Предусещат с блаженство
идващата нова вечер.
Тя ще ги премаже
като товарен влак.

 

Downtime

Световните сървъри паднаха.
Милиарди същества застинаха
прегърбени
с телефони в ръка
с таблети в ръка
и с празен поглед
в земята забит.

Покемоните
най-сетне ги хванаха
и ги разчлениха на бездушни късове месо,
за да мине изяждането им
възможно най-гладко.

Време е
да си прочетете инструкциите
за зомби апокалипсиса.

 

решение

За някои неща
се прави компромис
само
когато настъпи
61-та секунда
от 25-ия час
на 32-ия ден
в 13-ия месец.

 

дали-нали

Дали ми е криво понякога?
Криво ми е.
Но продължавам
направо.

 

Празнота

И тя изчезна
от страниците,
както бе дошла –
в безсмислен облак
от празни приказки.

Мълчанието ѝ
беше просто
липса на вяра,
мнение
и отговор.

Глупава защита
от някого,
който
за нищо на света
не би я наранил.

 

Направено

Звездите пак греят – заеби!
Небето се смеe – заеби,
полята нашепват – заеби!
Душата крещи – заеби …

Само сърцето подсказва –
още недей –

Затова и
ще го изтръгна.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.