Кристина Янкулова – Перални

Пeрални

Пeрални, перални, перални …

Българският език ми позволява да пускам перални, когато много ме боли. Позволява им да се въртят. Пускам ги аз, една след друга, те се увиват меко и с басовите си цикли покриват всички звуци от този смрадлив свят. Примесват бялото с останалите цветове, отмиват цветовете, откъдето е нужно. Припомнят, че всичко, всичко има давност и всичко преминава, рано или късно. Извъртяват се. Показват, че няма смисъл да се хипнотизираш от траекторията им. Втренчиш ли се, изпускаш времето, което стискаш между палеца и показалеца си, тънката нишка на твоето време и твоя живот.

Перални …
Вече няма пеперуди, само перални.

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.