Елена Ташева – Отмъщение

Отмъщение

порязвам се
на хартията на книгата
която изоставих
като дете

 

Егоизъм

първия път
когато се позна
в огледалото
се усмихна

 

Денонощието на един живот

всеки път, в който се влюбвах
губех по един час от живота си
но за разлика от повечето смъртни
знаех че животът
е просто едно денонощие
а за мен вече беше 22:15
(веднъж се влюбих в някого,
за когото вече беше полунощ)
и предвид че ми оставаше
малко повече от едно влюбване
се омъжих
за да спра тиктакането
за последно се влюбих
години по-късно
насън

 

Ако бях мъж…

ако бях мъж
щях да съм
патоанатом
пожарникар
миньор
гробар
тиранин
папа
дори Бог

но съм жена
във време
в което
са нужни
бащи

 

Легенда

една стара градска легенда родена в Италия гласи
че в циферблата на всеки стар и самотен
стенен часовник живеят
спомените на всеки един мъж
обичал нещастно по една жена
и загинал от мъка по нея
и всеки от тях си има нова стопанка
и жадно я пази от всички мъже
и никога не я оставя да закъснее за неуспешните срещи
подсмихва се и си казва
скъпа, той не е за теб
ще се върнеш при мен още тази нощ
и тя винаги се връща
винаги плаче и трие грима си с пръсти
а той я успокоява със своите секунди
монотонно и нежно
сякаш целува жена
а когато тя излезе на идеалната среща
той непременно си спомня
как е загинал предишния път
ревнува
и спира
а тя закъснява безнадеждно
затова когато жените в Италия
закъснеят за първата среща
значи
че ще се омъжат за теб

 

Тютюнопушенето убива божественото

колко точно
кутии цигари
изпуши Дявола
след скандала си
с Бог

 

Календар

вместо годишнината ни
днес е четвъртък

 

Състояние, несъвместимо с живота

диагнозата
върху смъртния акт
на любовта ни

 

Лед

по морето в погледа ми
вече никой не може да плава

как успя да си тръгнеш
и да вземеш със себе си
лятото?

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 3, февруари, 2017

 

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.