Марий Росен – Честит рожден ден Пандора

***

има дни
които потъват

едно дъно
по-надълбоко

 

***

щом развърже
възлите на пътя

той е дълъг
само крачка

 

***

колко камъни
имам наум

една планина
да издигна

 

***

имате ли
огънче

за тялото
кибритено

 

***

изигра себе си
естествено

на излизане се спъна
в прага

 

***

скъса струни
вътрешния глас

пием чай
и си мълчиме

 

***

цветята
за продан

растат
отрязани

 

***

честит рожден ден
пандора

купих ти нова
кутия

 

***

тежи в корема ти
утробен камък

каквото си изпял
пресъхва

което премълчиш
остава

 

***

отряза
ръката си

за да я вдигне
по-високо

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 2, януари, 2017

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.