Георги Николов – Поезията убива

КЪЩА МУЗЕЙ „ИНГМАР БЕРГМАН”

Фани и Александър пораснали –
баба и дядо с алцхаймер.
Забравят си чехлите под дивана,
докато играят на криеница във времето,
втренчени в прозореца,
където луната се отразява като магичен фенер.
Забравят си чехлите.
А прислужницата
е все така нежелана персона.

 

ДОСТОЕВСКИ

С брадва да убиеш на книга някаква старица
заради евтините й обеци.
За да не заложиш на рулетката
чистата като брилянт сълза на едно дете.
И да не загубиш.
На книга.

 

ТУРИСТИЧЕСКА ОБИКОЛКА НА КОЛИЗЕУМА

Работници от поддръжката
посипват по арената пясък.
Слънцето блести в очите като гладиаторски щит.
В императорската ложа –
турист с фотоапарат. Вдига палец,
че снимката се е получила.

 

СТРОГО ОХРАНЯВАНИ ВЛАКОВЕ

Храбал
сякаш е обърнал наопаки телескопа Хъбъл,
за да види отдалеч

своята гаричка.

В чакалнята й натъпкан
целият свят.

 

ЗА ВРЕДАТА ОТ ПИСАНЕТО И ЧЕТЕНЕТО НА ПОЕЗИЯ
И КАК ДА СЕ ПРЕДПАЗИМ ОТ НЕЯ

Би трябвало, полезно би било
и човекозащитно някак
на стихосбирките, както на кутиите с цигари,
освен заглавието,
да има и надпис предупредителен:

„ПОЕЗИЯТА УБИВА!”

На задните корици на книжките,
заедно със снимката и творческата справка за автора,
могат да се поставят и гадни картинки
със самоубили се и убити поети,
с една дума трагични: Едгар Алън По – в делириум,
с изкълвани от гарвана му очи;
Артюр Рембо с ампутиран крак
на хамак между два хоризонта;
Силвия Плат под стъклен похлупак,
изпълнен с мъглата на отровния газ;
астралното тяло на Иван Методиев,
подмятано по талвега на смъртта;
Христо Банковски, политащ от един висок балкон
с размахани ръкави на износен балтон;
Яворов с трето око от куршум на слепоочието;
Вапцаров, завързан на релсата за разстрел
като Одисей за мачтата…

„ПОЕЗИЯТА УБИВА, ОСОБЕНО
АКО СЕ ВЗЕМА В СВРЪХДОЗИ!”

Една органична метафора например
може да заседне в тялото като парче от шрапнел
и след време на предизвика неизбежна смърт.
Същото може да причини и една точна дума,
придвижваща се като тромб към сърцето.

„ПОЕЗИЯТА УБИВА!”

Накрая на книжките със стихове
може да се посочи телефона на автора –
за оказване на помощ при отказ от поезия.

 

ЕСЕНИН И АЗ

Казват, че Сергей Есенин
бил машина за поезия,
голяма машина –
нещо като параход с присадени воденични колела,
нещо като комбайн
за бране на четирилистни детелини,
нещо като машина
за произвеждане на есенна мъгла,
като дирижабъл
със заточен в него вятър.
Моята машинка за поезия е по-малка –
нещо като машинка
за свиване на цигари от хвърчащи листчета
с тютюн от лайкучки.

 

КУЧЕТАТА НА И. П. ПАВЛОВ

С първата си сигнална система
кучетата на Иван Петрович Павлов усещат,
че Иван Петрович Павлов
се прибира вкъщи и звъни инстинктивно
винаги два пъти.

 

ПЛЪХЪТ, КОЙТО НЕ НАПУСНА КОРАБА

След сблъсъка плъховете
започнаха да напускат потъващия кораб първи.
Наскачаха в спасителните лодки
преди хората. Само един плъх
остана на палубата, остана дори
и след капитана на кораба.

Бе опитен лабораторен плъх
с висок коефициент на интелигентност,
участвал в много експерименти
и научни изследвания,
както и в други потъвания на кораби.

Той не напусна потъващия кораб.
А и корабът не потъна съвсем,
съвзе се от крена си.
Тогава плъхът, който не напусна кораба,
стана негов капитан.
Само дето корабът бе без екипаж
и пасажери.

 

ПРЪСТЕН ЗА КУКУВИЦА

Като на престъпник
орнитолозите
поставят на крака на кукувицата пръстен,
за да проследят отклонението й
от мярката за неотклонение,
GPS-а й на кукувица.
И така стигат до кукувичето гнездо
с незаконно излюпени яйца.

 

ГОЛГОТА XXI ВЕК

Разпването някак по-хуманно –
на електрически кръст.
(Тръненият венец
вече от бодлива тел.)
И тъкмо да го пуснат в експлоатация,
тъкмо да дръпнат шалтера,
някой се сеща,
че това може да даде на късо
с небето.

 

списание „Нова социална поезия“, бр. 1, декември, 2016

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.