Николай Владимиров – стихове

люлин

тази сутрин
мъглата е толкова гъста
в нашия краен квартал
че призраците
под прозореца ни
съпровождат детски колела
които имат само гласове
и се страхуваме
че ще пораснат без лица
преди небето да се е
изчистило

 

***
нищо не е по-голямо
от хляба
освен когато го нямаш
да ти предложат хляб срещу това
да престанеш да пишеш поезия
а ти да избереш поезията
и бавното умиране от нея
вместо смъртта
цял живот

 

всяка любов има край
само нашата няма
начало

 

тази нощ
разбрах че си умряла
в сърцето ми
и не му казах

 

***
най-дълбоката сълза
е тази
която пада от окото
за да не убие
някой
с удара
на тишината си

 

ако съм църква
ще влезеш в мен
поне за сбогом
и ще се срутя отгоре ти
за да сме заедно
в руините на вярата

 

***
цветята които е пазил
от плевели
сега затрупват
ръцете му

градинарят започва
смъртта си

 

***
тежка си
като перце
от птица
което пада
върху чуждо рамо

 

***
твоят страх е смъртта
моят страх е живота
по средата умираме
заедно

 

***
когато правим любов
пътуваме всеки по другия
целите
движим се
целите
за да не свърши пътя
с нашето пътуване

 

детето на колячите

агнетата искат да умрат
за да не станат овце
за броене
преди съня на детето
вместо да са ангели
в съня му

 

***
скулптурата на ангела
се смее
когато вали
защото може да плаче

 

адам

върнах те
като ребро
вътре в мен
оттогава
те няма

 

няма да дойда
с влака
който закъснява
не съм в него
не съм и гарата
на която чакаш
аз съм багажът
в който забрави
да си сложиш
дрехи

 

ние сме волята за живот
която погрешка не влиза
в завещанието на умиращия
и наследяваме къща
без призраци
в която можем да сме
само гости

 

ако си книга
искам да умра
между кориците ти
буквално в последния ред
за да останеш без думи

 

***
слушам гласа
на Бог в тишината ти
и не казвам нищо
за да не ми отговори
че се отказва
от мен

Comments

comments

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.