Петър Канев – Гюрга

Пояснение към редакторите и читателите: всички остарели думи, правописни, пунктуационни и стилистични грешки, както и всички останали несъответствия (неточни думи, изрази, епитети и метафори) са употребени преднамерено и нарочно, но не и самоцелно, а с чисто художествено-сугестивна цел. Авторът   […]

Ивайло Василев – Четвъртата врата

Всичко изчезва под тежеста на спомените, които задушават нашето съществуване. Тишината изчезва и се ражда в ръцете ни, за да разберем, че сме създатели на собствената си смърт. Пътуваме във времето и откриваме себе си в новият разказ на Ивайло […]

Ивайло Мерджанов – Съветниците на Макиавели – Четвърти особен

заеби щастието най-доброто в поезията е самотното умиране при цялото ми уважение заеби Ивайло Мерджанов   Съветниците на Макиавели – Четвърти особен   Един летен ден Жегата бавно и лениво простираше крилете си отвъд хоризонта, а дърветата като огромни сладоледи […]

Милен Пеев – Богът на децата

След интересния си поетичен дебют в списание „Нова Асоциална Поезия“, Милен Пеев изненадва с още по-интересна експериментална проза. Къси миниатюри, наситени с емоция и предаващи усещания на читателя. Тишина и маски, зад които се крием всички ние – децата на […]

Снежана Милоевич – Шапките на госпожа Марта

С шапка на главата може да си или невидим, или зад затворническа решетка. Представяме ви най-новия разказ на сръбската писателка Снежана Милоевич, автор на няколко научни книги и сборници с проза, на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.   Шапките […]

Алекс Томов – Пинята

Спасението е въжето в ръцете ни. Смъртта е самозащита срещу болката. Животът е оръжие за различни цели в прозата на Алекс Томов.  Александър Арнаудов    Пинята Никога не е бил нито толкова полезен, нито толкова забавен приживе, колкото като труп. […]

Слави Томов – Аркади

Странно е чувството, когато се обърнеш назад – в миналото и видиш, че единствените жени, които някога си обичал, това са куртизанките, че си имал до себе си дори в най-трудни моменти куртизанки, а останалите жени – са те предавали… […]

Мона Стоянова – Хатиб – Потъвам в мълчание

Потъваме в мълчание, когато не познаваме света. Истинската радост липсва и всичко води до пропаст. Не се отказваме да търсим себе си в новите текстове на Мона Стоянова – Хатиб.  Александър Арнаудов    Законите са променени 1. Пожелавам си този […]