Слави Томов – Епилогът на паденията

Социалното е удавено с потулените метафори на идиомни недоволства и гняв, на меркантилна куртоазия, на акварелна циклофрения и лакейство. Това ветрило от хронично ‘течащи’ чувства, дали би могло да бъде овладяно с широкоспектърния augmentin? Слави Томов   * Епилогът на […]

Христина Асенова – Спасени от любов няма

Телата шепнат едно в друго и разказват за вселената, и всичко което е отвъд тях. Няма спасение от наркотика на съзнанието и всичко което се изгубва завинаги в него. Плащаме със сърцето си всяка изминала минута в разказа на Христина […]

Емилиян Иванов – Най-вкусната птица

Магическият (пост)модернизъм на търновския маестро на ъндърграунда Емилиян Иванов за пореден път триумфално шества в рубриката за проза на списание „Нова асоциална поезия“.   Най-вкусната птица І. Живял младият дървар със своята жена – хем първа хубавица, и тя млада […]

Слави Томов – Пясък

Ето, точно за такава ‘fusion’ еклектична литература съм мечтал винаги. Литература, от един хибриден , ‘флуиден’ тип, който да ухажва и удовлетворява нови (непознати все още) зони на рецепторни и екзистенциални удоволствия. Някакъв дързък mixis от хедонистичния Lanchester и сетивния […]

Емилиян Иванов – Песента на мюезина или опитомяване на сърцето

Култовият български писател Емилиян Иванов за Афганистан, талибаните и аскезата на хашиша – неистовият апофазис на сърцето.   Един човек избяга в Афганистан; избяга, защото Европа, тази стара учителка по хармония го угнетяваше със своята добре темперирана толерантност, с либералните […]

Слави Томов – Blind love

Работата на писателя няма нищо общо с журналистиката. Журналистът пише материалите си, като не влага чувство или влага по-малко чувство, за да ги направи по-атрактивни за читателя, докато писателят /ще го кажа с клише/ си оставя там душата, сърцето си […]

Валентин Попов-Вотан – Тебешир

Представяме ви „Тебешир“, един по-лиричен от обичайното разказ на тъмния принц на хорър-жанра у нас – Валентин Попов-Вотан.   Тебешир Последните лъчи на зимното слънце огряваха сградата на НДК, която бе надвиснала мокра и мрачна над събралото се множество. Сгушени […]

Анита Велева – Имам дом от листа и очи

Трябва да изтърпиш болката, докато стигнеш удоволствието. Защото истински се срещаме единствено в онова тясно сетиво, което притежават само идеалистите. Представяме ви нов разказ на един от най-добрите млади съвременни български прозаици – Анита Велева в майския ексцес на списание […]

Емилиян Иванов – Локрийският опиум на Шонберг или западният полюс на сърцето

Предлагаме ви нов разказ на Емилиян Иванов от знаменития му неиздаден сборник с радикална проза наречен „В купела на бурята или седемнадесет повести за сърцето“, който чака своя смел и ерудиран български издател преди, по време на или след Апокалипсиса. […]