Петър Канев – Бонжур тристес

Ръкопляскаме с една ръка и сваляме маската си от сърцето, за да се заразим с апокалиптичния вирус на меланхолията в съвременната българска версия на „Добър ден, тъга“, половин век след края на света в изпълнение на дилъра от наркокартела на […]

Мария Стоева – Ръбът на нищото

Светът свършва пред очите ни, а прочетеното между редовете не означава Истина. Представяме ви последните стихове на Мария Стоева в най-новата рубрика за любовна лирика в епидемиологичния пролетен брой на списание „Нова асоциална поезия“ – „Любов по време на холера“. […]

Айше Рубева – Дървото

С раждането си човекът върви към своето начало. Гърчим се в търсене на Спасителя. Никоя истина не е по-важна от свободата в новите стихове на Айше Рубева.  Александър Арнаудов   Лечителят На д-р инж. Георги Мишев Така и не разбрах […]

Боряна Богданова – Мъгла

Вдишваме мъглата и издишваме човек. Глезените на зимата са бели и се губят към тялото. Ръцете ни омекват в нощта с новите стихове на Боряна Богданова.  Александър Арнаудов    Мъгла колко е лесно да изгубиш някого вдишваш мъгла издишваш човек […]

Спаска Гацева – Поезията е болката на земята

След смъртта си ще станем икони. Чудесата ни нощем се страхуват от деня. Поезията е болката на земята в най-новата публикация на Спаска Гацева.  Александър Арнаудов   ЦИРКЪТ от дългото боричкане със младите си дни в които нямах време да […]

Людмила Петрова – Карантина

Господ наднича в очите ни. В карантината всеки поглежда в себе си. Търсим спасение в новите текстове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов    НА УЛИЦАТА С МАСКИ Целуваме парчета плат. Търсим защита в тях. Защитата е в Бога. Но той […]

Вук Стефанович – Червен къс „Уинстън“ (Превод – Алекс Томов)

Вук Стеванович (ВукСтевановић) е роден на 31 август 1995 г. в Белград, Сърбия. Завършил е факултета по спортна журналистика към Университета „Никола Тесла“. Пише поезия от 2015 г. и е участник в множество конкурси в родината си – класира се […]

Ванеса Стефанова – Ксанакс

Тялото ни е последния дом, който покрива смъртта ни. Спираме да дишаме, докато си тръгваме за последно. Сърцето се превръща в гроб в новите стихове на Ванеса Стефанова.  Александър Арнаудов    тялото ти последния ми дом устните са глътка въздух […]

Мария Стоянова – Артерията на самотата ми

Прерязваме артерията на самотата си. Разпадаме се в ръцете си, докато сме безсилни да съществуваме. Търсим спасение в новите стихове на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов    преряза артерията на самотата ми с ъглите на усмивката си и няма как да […]

Габриела Цанева – Зима

Кучето вие срещу уличната мъгла. Птиците стъпват в тишината. Търсим луната в новите източни пиеси на Габриела Цанева.  Александър Арнаудов   * Знам, че е пълнолуние. Търся луната зад завесата, няма я… Излизам на балкона, за да я потърся между […]