Лъчезар Лозанов – Билярд с котарак на име НеАйнщайн

Изключително много са оръжията, които се стремят да те вкарат в квадратчетата на позната, решена кръстословица. Ако нямаш усещането на откривател, за това, че всекидневното пребиваване в света е о-чудняване, тоест да виждаш нещата като чудо, поезията няма смисъл. Лъчезар […]

Марин Маринов – Вкопани в сънната трева

Вкопани в сънната трева остаряваме със своите мъртви, но неизменната звезда от сънищата ни ще ни приюти и приласкае.  Да останем в света – какво безмилостно усилие… В последния ден на ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“ продължаваме […]

Ива Спиридонова – В естествения климат на телата

Времето спира да се връща при нас и всички пътища ни подминават, когато възкръсваме в тишината. В естествения климат на телата се раждат думите, които живеят вместо нас. Сърцето е мъртво в новите стихове на редактора и водещ на апокалиптичните […]

Виктор Иванов – Смърт в София

Пишем все по-рядко и все по-често отлитаме към поредната си смърт. В София. Представяме ви новите стихове на Виктор Иванов, докато смъртта ни раздели с Нова асоциална поезия.   поет голям в стиховете малък в живота   поредната смърт се […]

Петър Канев – Задушница

Българският Великден започва със Задушница за мечтите и сърцето ни, което вечно бие в мрака на поднебесната ни родина. Представяме ви най-новите стихове на д-р Петър Канев – по-дарк, брутален и есхатологичен от всякога. Продължаваме отвъд – когато надеждата е […]

Божидарка Божинова – Черният лебед

Романтизмът на 19 век, лермонтовият демонизъм се опитват мрачно и лирично да обладаят сърцето ни в „Черният лебед“ на Божидарка Божинова. Любовта и мистичната нощ на душата са вечни теми дори след края на Нова асоциална поезия и света.   […]

Да подканиш думите да дойдат – интервю със Светослав Савев

Безспорно е, че в последните години българската литература търпи динамично развитие, появяват се нови автори и много нови книги. Разбира се, не всичко написано оставя трайна следа след себе си. Но е изключително обнадеждаващо, когато млади хора носят в себе […]

Юлия Радева – Разпятие

Разпъват живите във вечна прегръдка. Единствено смъртта, която е любов, ни отнася към нашите светове. Тялото се слива с разпятието, което е душата му, в новата публикация на Юлия Радева. Александър Арнаудов   * Съществуват и други светове но, защо […]

Георги Бутраков – Нека имената ни бъдат забравени

Потъваме в спомените за това, което можехме да бъдем. Чакаме последния изгрев сами. Разбираме, че сме обречени, когато мечтаем в новата публикация на Георги Бутраков в ноемврийския брой 15 на списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов   „What’s lost can never […]

Георги Славов – Вишни

В тъмнобялата нощ събираме в очите си сладки, тежки звезди като вишни. И това е началото на всичко несънувано. Представяме ви най-новите стихове на младия поет и журналист от вестник „Монитор“ – Георги Славов, който подготвя за печат втората си […]