Светлозар Игов – Две стари стихотворения

  Реплика към пиедестала на президиумите Любомиру Левчеву Ти непрекъснато заставаш пред някаква въображаема стена за разстрел. Но няма да те разстрелят. Помисли си защо! Ти непрекъснато заемаш пози пред някой свой стих и бял Дунав. Но нямаш никакъв свой […]

Владимир Сабоурин – Послеслов: безспорните ренти на 90-те

  Това не е рецензия на „Спорните наследства” (2017) на Бойко Пенчев. Нямам какво да добавя към казаното за най-доброто у него в текстовете ми за „Слизане в Египет” и „Българският модернизъм”, в които изтъкнах това най-добро с необходимата категоричност […]

Владимир Сабоурин – Култът на Сина в епохата на държавно-олигархическата му възпроизводимост

  Този текст коментира централната теза на „Кой изобрети нашите бащи?” на Елка Димитрова (в. „Култура”, бр. 12, 31 март 2017). Във ФБ коментар на Е. Димитрова от 31.03.2017, 16:15 ч. към мой пост, реагиращ на публикацията й във в. […]

Владимир Сабоурин – 8:15 мин. слава в резерв. Нова степен на паразитния пиар

  След поредната пиар акция на Георги Господинов, този път около Оскар в резерв за късометражна анимация, чийто сценарист и режисьор той НЕ е, има за пореден път нова степен на яснота по следното: 1. паразитът има принципно пиар предимство […]

Руската социална поезия в началото на XXI век. Размисли край непарадния лаптоп. Интервю на Наталия Няголова с поета Александър Асадчи

  Александър Асадчи (Александр Асадчий) – Роден на 15 май 1974 г. в с. Шаранга, Нижгородска област, Русия. Завършва филологическия факултет на Смоленския държавен университет, специалност „Руски език и литература”. Един от създателите на поетическата група „Племенници на Музата” („Племянники […]

Трета среща във ФБ хотела на Марк Зукърбърг на Кева Апостолова с Владимир Сабоурин, както и с Васил Прасков

(първата среща е постната на 22. 09.2016, втората на 08.01.2017)   Кева Апостолова: България е несигурна територия, с изплъзващи се от държавните й регистри цели села и квартали, а се оказа място, където се заформя нова книжна култура. Грешка! Задрасквам […]

Продължаваме напред. Към кражбата в епохата на ранния капитализъм

  1. Първоначалното натрупване на капитала по необходимост предполага безвъзмездно присвояване на чужд труд, с други думи, кражба, грабеж, чиято форма може да е трансатлантическа търговия с роби или приватизация на „народно стопанство”. 2. Мирният преход от социализъм към капитализъм […]

Илиян Шехада – Часът на риса. Феноменологическа бомба

  И докато къде скрито, къде явно тече разговорът за номинацията на „Сляпата Вайша“. Онази, която няма поглед за настоящето и е под запрещение на минало и бъдеше, докато превес имат положителните интерпретации на номинацията, без да се дава сметка, […]