Петър Канев – Гюрга

Пояснение към редакторите и читателите: всички остарели думи, правописни, пунктуационни и стилистични грешки, както и всички останали несъответствия (неточни думи, изрази, епитети и метафори) са употребени преднамерено и нарочно, но не и самоцелно, а с чисто художествено-сугестивна цел. Авторът   […]

Елина Иванова – Север

Губим себе си, когато слънцето отвори очи. Денят се пръска на парчета. Тишината е айсберг, а ние сме кораб готов за корабокрушение в новите текстове на Елина Иванова.  Александър Арнаудов    * Някъде отива този автобус, пълен с духове? Поглеждам […]

Маргарита Черникова – Дзен

Душата ни боли и за миг ни напуска. Небето връща обратно всички облаци. Търсим живият спомен за преминали хора в новия Дзен на Маргарита Черникова. Александър Арнаудов    * Толкова силен дъжд, че изкаля облаците, които идваха като призрачни кораби […]

Мария Стоянова – Нож

Очите ни са подслон за залеза. Всяка нощ преживяваме живота си. Опитваме се да си тръгнем сами от този свят в поезията на Мария Стоянова.  Александър Арнаудов   * коленете ми очертават границата между моето и твоето его докато проникваш […]

Ивайло Василев – Четвъртата врата

Всичко изчезва под тежеста на спомените, които задушават нашето съществуване. Тишината изчезва и се ражда в ръцете ни, за да разберем, че сме създатели на собствената си смърт. Пътуваме във времето и откриваме себе си в новият разказ на Ивайло […]

Мона Стоянова-Хатиб – Стъкла

Как се чувстваш? Как си ? Чувствам битките, които водя. Чувствам ги болезнено с цялата си душа и сърце. Чувствам как се променям. Чувствам как пораствам. Чувствам смелостта, която идва от рисковите, които поемам и тя ме плаши все още. […]

Велислава Кандова – Парк

Потъваме навътре без въздух и небе. Изправени сме на ръба на сърцето си. Очите ни се борят със света в новите текстове на Велислава Кандова.  Александър Арнаудов    Парк цъфнали кестени хиляди потни пчели голи деца унили родители препълнени пейки […]

Павел Павлов – Времето е стара, мокра кучка

Времето разхвърля множество съдби в небето. Изгревът влиза в очите ни. Опитваме се да съберем сърцето си в новата асоциална класика на Павел Павлов.  Александър Арнаудов    * Едвам побрал се в детските си стъпки, и в двете шепи с […]

Людмила Петрова – Скандално

Спомените гният в настоящето. Душата се слива с маската на утрешния ден. Давим се в море от търпение в новите текстове на Людмила Петрова.  Александър Арнаудов.    Молитва Капка по капка – изтича търпението ми. После отново се появява. Боже, […]

Ася Палева – Безумия

Дъждът е несподелени чувства между нас и небето. Животът ни е една имитация на света. Сваляме всички маски в новите текстове на Ася Палева.  Александър Арнаудов    * Порция валеж ми припомня, че имам стави. Костите прогизват от сълзите ми. […]