Александър Арнаудов – Равноденствие

Потъваме в сянката си на брега, който не съществува. Вятърът ни прегръща посмъртно. Разделяме си света и дъното в поезията на Александър Арнаудов.    равноденствие потъвам в сянката си на брега който не съществува и всяка неделя живите изплуват над […]

Свежа Дачева – В килията на сърцето си

Изпитвам огромно уважение към празния лист, към дървото, от което идва празният лист и също така имам много голям респект към думата. Смятам, че ние сме много отговорни за думите, които казваме и не трябва да злоупотребяваме с дар словото, […]

Лъчезар Лозанов – Хигиенични убийства

Нечупливо Водата има своите обитатели – риби, водорасли, клечки, звезди и заоблени камъни. Докосвах ги отвътре. Те бяха нейната тежест, неумирането ѝ, способността ѝ да продължава. Изпод опаковката всички те имаха огледало и се виждах ту крив и удължен, ту […]

Марин Маринов – Толкова

Втората книга на Марин Маринов започва да добива очертания (без още да е факт „8 такта тишина“). Може да има едно друго движение от морето към изначалните корени – тогава лозниците ще никнат от младите сърца! Божидар Пангелов   ТОЛКОВА […]

Снежана Милоевич – Шапките на госпожа Марта

С шапка на главата може да си или невидим, или зад затворническа решетка. Представяме ви най-новия разказ на сръбската писателка Снежана Милоевич, автор на няколко научни книги и сборници с проза, на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.   Шапките […]

Надежда Тошкова – Ва Банк

Движението през раните към другия или редим до него, през топографията на сърцата ни, до рани, до болка, докрай… Един нов и интересен поглед към човешките отношения и вътрешния ни свят в най-новите стихове на Надежда Тошкова. Ива Спиридонова   […]

Людмила Христова – Сянката на облака

Сенките на облаците разрязват планината. Нощта е неспокойна в ръцете ни. Луната размътва езерото в новите текстове на Людмила Христова. Александър Арнаудов   * балканска граница пресичат насам-натам бездомни кучета   * сянката на облака разрязва планината равноденствие   * […]

Красимир Вардиев – Пандемия

Цикълът на времето се разбърка. Трагедиите изглеждат отвъд морето. Някъде отвъд умират хора в поезията на Красимир Вардиев.  Александър Арнаудов   Черно фередже От полунощ в родината любима Фереджетата са задължителни И за двата пола Ще бъде интересен великден Ако […]

Алекс Томов – Пинята

Спасението е въжето в ръцете ни. Смъртта е самозащита срещу болката. Животът е оръжие за различни цели в прозата на Алекс Томов.  Александър Арнаудов    Пинята Никога не е бил нито толкова полезен, нито толкова забавен приживе, колкото като труп. […]