Ива Спиридонова – Последната риза от стихове на Емил Павлов

Последната риза от стихове на Емил Павлов Как се остихотворява самотата? И как поезията се превръща в нейна метафора? Отговорът на тези въпроси можете да откриете в новата стихосбирка на Емил Павлов – „Самотата е последната ми риза“. Самотата на […]

Ива Спиридонова – Непоръчаният портрет на света на Таня Николова

Когато животът се заеме да ти нарисува портрет, непоръчан и затова реален, не ти остава нищо друго, освен да го опишеш с думи. На себе си, на другите, на художника. Да го оспориш или да се съгласиш, да се познаеш […]

Станимир Панайотов – Евангелие на безблагите вести. Относно Евангелие от Евнух на Николай Атанасов

Продължаваме дискутирането на книгата „Евангелие от евнух“ на Николай Атанасов с текст на Станимир Панайотов, който се надяваме да предизвика реакции и инициира по-нататъшно говорене за разглеждания от него монументален авторски проект, рядък по своя размах и амбиция за полето […]

Ива Спиридонова – „Изживей ме“ – поканата за изгаряне на Александър Иванов

Александър Иванов – „Изживей ме“ (2017 г., изд. „Фабрика за книги“) „Изживей ме“ до болка, до смърт, до край, с такава любов, в която и умирането е невъзможно, с такава любов, от която изход няма. Защото тя съществува и отвъд […]

Ива Спиридонова – Георги Славов – „И това ще мине”. Кръговратът на страданието в контекста на живота

Тази книга доста дълго ме чака да я отворя. Но когато го направих, разбрах, че текстовете в нея са пътуване във времето, назад към основите на българската класическа литература, един опит на Георги Славов да възкреси това, което познаваме от […]

Ива Спиридонова – Детайли на световъртежа (Димитър Пенчев – „Ситновъртежи“)

Детайли на световъртежа Димитър Пенчев, „Ситновъртежи“ Хайку Детайлността на света в неговото неспирно въртене и неоспоримото съществуване на всяка негова частица, смисъл сама по себе си – това е центърът, около който Димитър Пенчев завихря своите „Ситновъртежи“. И всъщност създава […]

Ива Спиридонова – Мартин Костов – “Дом” или къде живее душата?

Започнах да чета Мартин Костов отзад напред, тоест сблъсках се първо с „Февруари” и след това влязох в неговия „Дом”. За да остана и да видя пространството или бездната от липса на дома му през своите очи. Още с тази […]

Владимир Сабоурин – Послеслов: безспорните ренти на 90-те

  Това не е рецензия на „Спорните наследства” (2017) на Бойко Пенчев. Нямам какво да добавя към казаното за най-доброто у него в текстовете ми за „Слизане в Египет” и „Българският модернизъм”, в които изтъкнах това най-добро с необходимата категоричност […]

Владимир Сабоурин – Култът на Сина в епохата на държавно-олигархическата му възпроизводимост

  Този текст коментира централната теза на „Кой изобрети нашите бащи?” на Елка Димитрова (в. „Култура”, бр. 12, 31 март 2017). Във ФБ коментар на Е. Димитрова от 31.03.2017, 16:15 ч. към мой пост, реагиращ на публикацията й във в. […]

Владимир Сабоурин – Мерджанов пасион: медитации върху „Ремисия“ на Ивайло Мерджанов

  Германският социолог Никлас Луман твърди в книгата си Любовта като пасионна страст, че никога не бихме се влюбвали като модерни индивиди, ако не съществуваха моделите на любовните романи, романтическите комедии и лириката. Той говори, разбира се, за романите на […]