Миглена Цветкова – No Exist

Не ме обикваха сезоните. Отглеждах във саксии светлината си. От дланите ми всеки ден се ронеха хартиени слънца и звезден вятър. Не ме обикваше и времето, което търпеливо с пръсти сресвах. И много често се събуждах бременна със недоносени мечти […]

Данаил Досев – Тури му пепел

СЕМЕЙСТВО ФРОЙД   И днес не съм наясно, въпреки че бих могъл да надзърна в Уикипедия, семеен ли е Фройд. Виж, за Гьоринг сме сигурни.   Данаил Досев   ТУРИ МУ ПЕПЕЛ Основното им занимание Е да ходят всеки път […]

Стефания Милева – Мъгла

Когато ти падне шапката това е: гравитация възторг или потрес някакъв Стефания Милева   * Концентричните кръгове все по-широки осмислят самотата на езерното време камъчето е притихнало на дъното под сянката на спяща риба лятната светлина мени цветовете на успокоената […]

Ивайло Мерджанов – За да се спаси един атеист

В руския филм „Груз 200“ показаха, колко хора трябва да умрат, за да се кръсти един ленинградски професор от катедра по научен атеизъм, но това беше през 80-те. Днес, пет минути след Апокалипсиса, фронтменът на Нова асоциална поезия, който размаза […]

Васил Прасков – Карантина

През 21 век всеки най-накрая е себе си и само Бог е мъртъв от Ковид-19. За света още не е измислена ваксина и го избягват дори астероидите. Представяме ви доживотната карантина на редактора на Нова асоциална поезия – Васил Прасков. […]

Божидар Пангелов – Неизбежната есен

Животът на костенурките искам да съм костенурка, да, но съм само рибка за Никулден, о, колко е нескучно. Божидар Пангелов   човекът който открадна човекът който открадна реката тегли мрежите към небето притварям очи златни рибки (между ресниците) трептят по […]

Лъчезар Лозанов – Вълкодав

Поезията е инструмент и поглед, скалпел, телескоп. Галактиките са в собственото ти аз и в способността да надмогнеш чисто битовото, да се домогнеш до надличното… Лъчезар Лозанов   ОТВЕСНО И ХОРИЗОНТАЛНО Колко препятствия за преодоляване… Разчитат, че това тяло, което […]

Марин Маринов – Око

От младеж морето е начина ми на живот, съдба и хляб. Марин Маринов   24 Ръцете ти, които ме улавят и изпускат, които питат ли питат, като докосват внимателно предметите наоколо: ракитовия стол за дъбовата веранда, сега до камината, защото […]

Данаил Досев – Батиста

ИНТРОДУКТИВНО Бях десети клас. И.Г.Б., са счетоводител, също. Татко му работеше Генерален Циркове и куполът още не бе падал. Щом влязохме за веч.представление, разпоредителките както винаги ни настаниха в лявата централна ложа, не в дясната. Преди антракта. Дойде една дълга […]