Божидар Пангелов – Свечеряване

На свечеряване няма да бъдем под земята, нито в утрото на нашата носталгия. Завършваме юнския, дъждовен, меланхоличен брой на списание Нова асоциална поезия със стихове на неговия редактор и доайен на асоциалното писане у нас – Божидар Пангелов.   * […]

Стефан Гончаров – Карантина

Няма оцелели от карантината на живота и ако оздравеем, всичко ще свърши. Саломе танцува като двуглава монахиня, а любовта е единствената тайна на света в най-новите стихове на Стефан Гончаров.   карантина живяла ли си под небе в което двамата […]

Емилиян Иванов – Милост за рибата или Ще бъде винаги бекраен Хелоуин

… момчето наистина било красиво, и пианото се влюбило без памет в него: блъскал, малкият, в невинния му мануал; без мисъл – каквато и да е, без всякакъв ред – по здравите като човешки черен дроб – клавиши; а все […]

Кристиан Илиев – Война

Любовта е война, в която се надяваме да няма оцелели, защото животът е сезонно чудовище и си тръгва единствено през зимата на нашите сърца. С удоволствие ви представяме завръщането на Кристиан Илиев на смъртоносно летните страници на списание Нова асоциална […]

Ивайло Мерджанов – Любов през бедствието на да си

Всеки може без всеки, когато светът е празен като смъртта. Животът означава обичам те отвъд болката и сърцето. Чиста като небесен кокаин асоциална метафизика от Ивайло Мерджанов.   Любов през бедствието на да си   I. начало обичам те значи […]

Васил Прасков – Гълъбите на Сало

Животът е това, което се случва, докато умираш. Светът е жив само във филмите от 70-те, когато още ни няма. Гълъбите на Сало ходят по водата, защото не могат да летят в най-новия pornhub mon amour на Васил Прасков.   […]

Ивона Иванова – Краят е свършил

Краят е свършил и не ни остава нищо друго, освен от инстинкт за самосъхранение да скочим от десетия етаж в апокалиптичната поезия на д-р Ивона Иванова, с чиято обречена борба с коронавируса на живота започват death in june-ските страници на […]

Лъчезар Лозанов – Хигиенични убийства

Нечупливо Водата има своите обитатели – риби, водорасли, клечки, звезди и заоблени камъни. Докосвах ги отвътре. Те бяха нейната тежест, неумирането ѝ, способността ѝ да продължава. Изпод опаковката всички те имаха огледало и се виждах ту крив и удължен, ту […]

Марин Маринов – Толкова

Втората книга на Марин Маринов започва да добива очертания (без още да е факт „8 такта тишина“). Може да има едно друго движение от морето към изначалните корени – тогава лозниците ще никнат от младите сърца! Божидар Пангелов   ТОЛКОВА […]