Марин Маринов – Падащите ангели в морето

Чай Знаех, че не бива така рязко да се изправям в леглото, когато се завръщам в зазоряването, защото е толкова чувствителна, смазана от непрекъснатата грижа да не ми се случи нещо непоправимо, тази тревога, която я отпраща винаги към кърпичката, […]

Лъчезар Лозанов – Разрез

Българският език ме е създал, той е начинът ми на мислене. Нужна ни е икономика, която инвестира в наука, култура, патенти, открития, иновативни разработки – да издърпа и създаде мотив тези мозъци да остават у нас, а не да инвестираме […]

Гергана Георгиева – Разсечен канон

мисълта е с форма на вятър който променя купчина пясък пред очите ми и няма знак за минало няма памет в която да се зачена и да смиря надеждите си Гергана Георгиева   * всеки сезон на необичане скъсява косата […]

Миглена Цветкова – No Exist

Не ме обикваха сезоните. Отглеждах във саксии светлината си. От дланите ми всеки ден се ронеха хартиени слънца и звезден вятър. Не ме обикваше и времето, което търпеливо с пръсти сресвах. И много често се събуждах бременна със недоносени мечти […]

Данаил Досев – Тури му пепел

СЕМЕЙСТВО ФРОЙД   И днес не съм наясно, въпреки че бих могъл да надзърна в Уикипедия, семеен ли е Фройд. Виж, за Гьоринг сме сигурни.   Данаил Досев   ТУРИ МУ ПЕПЕЛ Основното им занимание Е да ходят всеки път […]

Стефания Милева – Мъгла

Когато ти падне шапката това е: гравитация възторг или потрес някакъв Стефания Милева   * Концентричните кръгове все по-широки осмислят самотата на езерното време камъчето е притихнало на дъното под сянката на спяща риба лятната светлина мени цветовете на успокоената […]

Ивайло Мерджанов – За да се спаси един атеист

В руския филм „Груз 200“ показаха, колко хора трябва да умрат, за да се кръсти един ленинградски професор от катедра по научен атеизъм, но това беше през 80-те. Днес, пет минути след Апокалипсиса, фронтменът на Нова асоциална поезия, който размаза […]

Васил Прасков – Карантина

През 21 век всеки най-накрая е себе си и само Бог е мъртъв от Ковид-19. За света още не е измислена ваксина и го избягват дори астероидите. Представяме ви доживотната карантина на редактора на Нова асоциална поезия – Васил Прасков. […]

Божидар Пангелов – Неизбежната есен

Животът на костенурките искам да съм костенурка, да, но съм само рибка за Никулден, о, колко е нескучно. Божидар Пангелов   човекът който открадна човекът който открадна реката тегли мрежите към небето притварям очи златни рибки (между ресниците) трептят по […]