Ружа Матеева – Няма свят

Светът не съществува извън любовта. Всички сме маски, освен когато ни няма. Не сме себе си, докато не скочим в пропастта на тъгата на Другия, защото само така можем да паднем заедно – атом в тайните мисли на Бог. Представяме […]

Александър Арнаудов – Родословно дърво

Любовта е родословното дърво на сърцето ни, което пониква на празните места в небето и расте с вечното ни детство. Когато очите са гравитация, светът е сляп и тежи в ръцете си, светлината още не е написана, още не знаем, […]

Божидар Пангелов – В края на зимата

Никой не разбива с длан леда, а чака мършавата пролет, защото в края на зимата започват следите на любовта. Птицата на светлината е неподвижна и лети отвъд в новите стихове на редактора и доайена на Нова асоциална поезия – Божидар […]

Ивайло Мерджанов – Непоносим като действителност

Животът ни е непоносим като действителност, но продължаваме отвъд, щом стиховете ни подписва смъртта. Предлагаме ви февруарска свръхдоза отвъдезиково битие, две хиляди години самота от асоциалното сърце на нашето литературно движение, апокалиптично биещо в мрака – култовият фронтмен на НАСП: […]

Васил Прасков – Възкресение

Когато третият пол е любовта, няма по-добър любовник от смъртта и всичко завършва с възкресение. Представяме ви новите стихове на редактора на Нова асоциална поезия – Васил Прасков.   живееш в лош сън и искаш да се събудиш един ден […]

Ивона Иванова – Зимата на нашето недоволство

Публикациите в апокалиптичния февруарски брой 18 на нашето електронно издание започват с гласовете на Ричард Трети, Марк Чапман и Кафка, опитомени от шоковата терапия на култовата редакторка на Нова асоциална поезия – д-р Ивона Иванова. Правилата са за лудите и […]

Александър Арнаудов – Ангелът, който е смъртта си

Отдавна умряхме, но не беше достатъчно и дойде Апокалипсисът на сърцето. Любовта ни е ангелът, който е смъртта си в най-новите стихове на редактора и водещ на четенията на „Нова асоциална поезия“ Александър Арнаудов.   амнезия в семейството ни децата […]

Божидар Пангелов – Като отчаяна зима

Любовта е вечна и яростна, като отчаяна зима. И в стих на Сеферис – нищо не може да се промени, дори и сърцето ни. Защото оставяме следи зад земята и зимата като Ахасфер под луната, която е само герб на […]

Ивайло Мерджанов – Не се гордея с нищо

Мощен, убийствен и екстремно есхатологичен както винаги, Ивайло Мерджанов идва като апокалиптичен Дядо Коледа с гранатомета на поезията си, за да ни запрати необратимо отвъд.   битие & време има ли смисъл да мисля за бъдещето там те няма има […]