Божидар Пангелов – Далеч

Зимата на живота трупа пласт след пласт белота и става чисто, но насън бродим винаги в лятото на яростните си сърца без настояще, бъдеще и шапка. С радост ви представяме новите стихове на Божидар Пангелов в коледния брой на списание […]

Айча Заралиева – Дълбоко в софийските подземия

Дълбоко в софийските подземия живеем кошмарите и мечтите си. Огледалата на сънищата ни са криви и единствено в тях виждаме себе си. Представяме ви най-новите стихове на д-р Айча Заралиева в стичащата се към края си асоциална година на нашето […]

Райна Вакова – В пет е вече тъмно

Поетите крепят света на рогата си и само кървавите изригвания на топлите ни сърца, докато поделяме глада си отвъд, могат да предизвикат земетресение. С удоволствие ви представяме апокалиптичните, зимни стихове на Райна Вакова, когато в пет и в нас е […]

Ружа Матеева – Хвърлям се от теб

Когато срещнем себе си на изоставената пейка на реалността, сълзите ни сменят гените си. От любовта си можем да се хвърлим единственото в безкрайната й бездна, за да се слеем завинаги с нея. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на […]

Ивайло Мерджанов – Вход

Любовта е единственият ни дом, а входът към него е Другият. И това е повече от нас, повече от живота, повече от реалността и всичко – крилете, които Бог ни даде, за да прегърнем слънцето. Представяме ви новите стихове на […]

Ивона Иванова – Животът е кошмар

Последният за апокалипсиса на 2019-та година брой на списание „Нова асоциална поезия“ започва с кошмарите на д-р Ивона Иванова – култовия патоанатом и редактор на действителността на нашето литературно движение. Депресията винаги побеждава, но поражението е най-голямата ни сила да […]

Лъчезар Лозанов – Безпокойство

Около моята глава вече спорят. Назрява оня удар, който ще му отнеме най-скъпото. И главнята на неговия живот е запалена, а тя ще свети не толкова дълго. После го очаква същия влак на Харон, същия вагон с едно огледало, в […]

Марин Маринов – Преселението

Конкретика на човешката мъка с поглед към света, без социалното вайкане. Погледът е вътрешен, защото е необходимо да израсте някаква нова надежда с плавното и бавно течение на живота. Божидар Пангелов   ЛЮБИМИ НОЩЕМ Ти беше с ангелски черти, когато […]

Стефан Гончаров – В окопите на съня

Когато лятото потъне във времето, удавниците са сладководни, а очите – разполовени делфини в корито от тъмнина. Под сянката на слънцето падат ангели и бомби. Стефан Гончаров в окопите на съня на списание „Нова асоциална поезия“.   в окопите на […]