Божидар Пангелов – Неизбежната есен

Животът на костенурките искам да съм костенурка, да, но съм само рибка за Никулден, о, колко е нескучно. Божидар Пангелов   човекът който открадна човекът който открадна реката тегли мрежите към небето притварям очи златни рибки (между ресниците) трептят по […]

Лъчезар Лозанов – Вълкодав

Поезията е инструмент и поглед, скалпел, телескоп. Галактиките са в собственото ти аз и в способността да надмогнеш чисто битовото, да се домогнеш до надличното… Лъчезар Лозанов   ОТВЕСНО И ХОРИЗОНТАЛНО Колко препятствия за преодоляване… Разчитат, че това тяло, което […]

Марин Маринов – Око

От младеж морето е начина ми на живот, съдба и хляб. Марин Маринов   24 Ръцете ти, които ме улавят и изпускат, които питат ли питат, като докосват внимателно предметите наоколо: ракитовия стол за дъбовата веранда, сега до камината, защото […]

Данаил Досев – Батиста

ИНТРОДУКТИВНО Бях десети клас. И.Г.Б., са счетоводител, също. Татко му работеше Генерален Циркове и куполът още не бе падал. Щом влязохме за веч.представление, разпоредителките както винаги ни настаниха в лявата централна ложа, не в дясната. Преди антракта. Дойде една дълга […]

Стефан Гончаров – Другаде

Небето е вече другаде – пеперуда разполовена от утрото и съдбата ни е по-важна и неумолима от дъжда, който, като съвест и лекота, вечно и тихо ще вали. Представяме ви най-новите стихове на Стефан Гончаров в септемврийското апокалиптично лято на […]

Ивайло Мерджанов – Развръзка

Вечността ни погребва в пръстта на сърцето си и само най-късните влакове, в най-тъмната нощ пристигат отвъд винаги навреме. Живеем края на света и чакаме развръзката в новите стихове на Ивайло Мерджанов.   щастието в този свят е танковата верига […]

Васил Прасков – July evening

Лятото е july evening, когато сърцето вие на умряло. Все по-далеч от писането, все по-далеч от литературата, все по-близо до края: представяме ви последните стихове на апокалиптичния редактор на Нова асоциална поезия – Васил Прасков.   небесната река танцувай залеза […]

Ивона Иванова – Самоубийство следобед

Лятото свърши, събираме труповете и продължаваме отвъд. Септемврийският брой на Нова асоциална поезия започва със Самоубийство следобед и най-новите стихове на д-р Ивона Иванова.   Paranoid park лунното затъмнение е под хоризонта на северния бряг съм участвам в южна пролет […]

Божидар Пангелов – Свечеряване

На свечеряване няма да бъдем под земята, нито в утрото на нашата носталгия. Завършваме юнския, дъждовен, меланхоличен брой на списание Нова асоциална поезия със стихове на неговия редактор и доайен на асоциалното писане у нас – Божидар Пангелов.   * […]