Βατοπέδι нищо не е само един живот прошепна със затворени очи и тихо влезе в католикона а отвън меките огньове на залеза галеха безбрежното море Тодор Ников Бран колове с набучени неверници показват пътя ми към Бран и миризма […]
Търсим молитви в сенките. Гледаме унесени в дъното. Истината е в хоризонта и новите текстове на Тодор Ников. Александър Арнаудов Белград припомни ми за Тито за Лепа и Yugo върни ме още назад към Легията наша и в Стари […]
Звънът на великденски камбани възвестява апокалиптичната безбрежност на петия сезон. Пътуваме към края на времето и началото на света – безтегловно изчезваме в себе си и писането на Тодор Ников с безгрижно тихите априлски страници на „Нова асоциална поезия“. […]
Историята е смърт и смъртта е история. Зимните кораби на сърцето няма да намерят пристан в горещите, тъмни нощи на Сиракуза, а единствено себе си. Предлагаме ви нова асоциална класика от най-големия пътешественик през времето и пространството в списание „Нова […]
На юг ме посреща горещият и сух въздух, маслиновите дървета, чиито плодове са били събирани още от римляните, нарове, цитруси, кактуси. И още барок. Бари. Своеобразната столица на Puglia. Разхождам се в морен ден из града. Леко се усеща морски […]
Флоренция на Медичите, Сицилия на Коза Ностра, черният барок, агонията на последния ден на света, улучен смъртоносно от живота – винаги в сърцето на Италия: пътепис на разрухата, в която живеем, без кървавите цветове на миналото и бъдещето. Прозаичен дебют […]
Сърцето ни е тъмната материя на живота. Цялата му невидима география и история, която разказваме вечно, за да сме (отвъд) себе си. Представяме ви най-новите идеологически стихове на Тодор Ников – малкият принц, обичащ нестинарството в нацистките клади, пътешествията до […]
„Северът“ на историята като поезия е запазена марка за писането на Тодор Ников – в навечерието на вечния юг на Апокалипсиса и есхатона. Географията на сърцето е сюжет от песен на мрачен гондолиер, тръгнал на самотен лов за последните си […]
Размитият образ на сърцето отплува отвъд по тъмните води на историята. Разстрелват душите, които нямаме, превързани с червената лента на агонията. И това е целият ни живот, и това е цялата ни смърт. С удоволствие ви представяме най-новите стихове на […]
Историята е опиум за народа, който не знае, че е дошъл Апокалипсиса. Докато Буковски пада мъртвопиян в обятията на живота, а Ницше се страхува да не го изпратят в концлагер, мъртвият цар Калоян мечтае Солун отново да е български. Светците […]
