Стефан Гончаров – Страст

Изреченото обичайно е немилостиво лаконично, не закача и половин нота от musica profana. Докато слушаш „плътната емпирия“ обаче, казаното е като в субатомен свят – постига изумителна множественост на променливи в състоянието, но „стабилни“ във видимостта си образи… Тази поезия е […]

Стефан Гончаров – Стръв

Поезията на Гончаров събира по парадоксален начин едновременно De profundis и танцът на Саломе по бръснача на отчаянието и жестокостта. Лъчезар Лозанов   * потъвам в кал и сенки наследени потоци разлагаща се пръст полудели вълни гърчещи се в ръцете […]

Стефан Гончаров – Бяс

Когато смирението е произвело почти „исихастко“ отношение към поезията – без словесни излишества и до кост оголващо изговарянето (тъй щото бъбривата наративност да няма никакъв шанс!); когато образността (а тя е с тънък рисунък и брутална красота) се поражда в […]

Стефан Гончаров – Огорчение

Стефан Гончаров е роден през 1996 г. в София. Завършва столичното 18 СОУ „Уилям Гладстон“ с профил английски и немски език. В момента е студент по скандинавистика в Софийския университет. Автор е на стихосбирката „Геон“ (изд. АРС, 2015). Има публикации […]

Стефан Гончаров – Нощта е бавна

вчера ще заровим скъсания календар дълбоко под земята до останалите неща които не съществуват до телата на ябълковите дървета и морските чудовища   околна среда често минава под дървото където сухите листа задушават плода си   нощта е бавна покрива […]

Стефан Гончаров – Ноември

* ръцете ти потъват под тениската ми китките ти скърцат в мен пръстите броят ребра и чертаят карти на една невъзможна география защото тялото ми вече не съществува а цялото е твое   * кръстосаните й крака напомнят разчленени паяци […]

Стефан Гончаров – Лавина

лавина сълзите ни са сняг искам да заспя и да не се събудя   дяволът се спуска над облаците като падащ самолет без пътници небето се разтваря като ранено око което се преструва че вижда всичко земята се приготвя да […]

Стефан Гончаров – Атон

атон корабите отнасят бреговете пясъкът обикаля света под езика на моряците страхът им е сянка хвърлена от върха на тази планина защото кръстът винаги потъва пръв за да посрещне удавниците на дъното където корените на този остров пълни с вино […]