Това лято светът е война, светът е Брехт. Звезда се отронва и се търкулва като сълза по небето. Но все пак последна умира не надеждата, а мечтата – в най-новите стихове на Стефания Милева на асоциалните страници на електронното ни […]
Светът без любов е нахапана ябълка търкулната в собствения си ъгъл. Сенките ни се боят от нас, когато Бог ще дойде и ще ни избърше от сълзите ни – еднакво смъртни. Представяме ви красивата, изчистена поезия на Стефания Милева в […]
Лечението на живота е експериментално и поезията е един от най-красивите му странични ефекти. Всичко произлиза от кръвта в най-новите стихове на Стефания Милева и апокалиптичните референтни стойности на списание „Нова асоциална поезия“. Всичко произлиза от кръвта всяко нещо […]
Лабиринтите на живота са построени от часовата разлика вътре в нас и отвъд е винаги Австралия. Представяме ви поезията на Стефания Милева – по-болезнена, отчаяно нежна и по детски мъдра от всякога. * Колко време мина още те обича […]
В преддверието на нощта небето се отваря и пада дъжд, и падат звезди – с най-новите стихове на Стефания Милева в зимната виелица на списание „Нова асоциална поезия“. * Коя е тази влязла в кожата ми облякла дрехите ми […]
Есента ляга като мокро куче в краката ни, но сърцето ни не е мишена за слънцето, което бяга от мрачния свят. Чакаме вечното лято и очите ни проливат думи като кръв с новите стихове на Стефания Милева – в апокалиптичните […]
Животът е тъмна река, в която не можем да влезем два пъти, защото отдавна сме се удавили в нея. Но чуваме вълците на сърцето, които вият отвъд (в) най-новите стихове на Стефания Милева и черното апокалиптично махало на октомврийския брой […]
Сърцето на лятото е хартиен фенер, носен от вятъра отвъд. И всичко е крехко, и красиво, като самия живот и поезията на Стефания Милева. Хартиен фенер литва в нощния въздух над полузаспалите къщи светлина и тайнство тишина и вглъбяване […]
В зоната на дъждовете любовта е апофатична дистанция – винаги тук, винаги отвъд. Под еднопосочните стрелки на личния Апокалипсис ви представяме тихата, лапидарна лирика на Стефания Милева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“. * Притискаш ли ме Време изтриваш […]
Прозрение Баща ти не харесва нищо у теб. Ти си ревльото на мама. Не харесва бележките ти в училище. Не харесва приятелите ти. Не харесва професията, която си избра. Не харесва жените, с които си. Не харесва начина, по който […]