Стефания Милева – Дистанция

В зоната на дъждовете любовта е апофатична дистанция – винаги тук, винаги отвъд. Под еднопосочните стрелки на личния Апокалипсис ви представяме тихата, лапидарна лирика на Стефания Милева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.   * Притискаш ли ме Време изтриваш […]

Стефания Милева – Трева

Прозрение Баща ти не харесва нищо у теб. Ти си ревльото на мама. Не харесва бележките ти в училище. Не харесва приятелите ти. Не харесва професията, която си избра. Не харесва жените, с които си. Не харесва начина, по който […]

Стефания Милева – Зазидах прозореца

По залез разстоянието между нас изчезва и потъваме в нощта. Оставаме сами в тъмнината, докато безмълвието ни дави. Любовта става спасителен бряг, когато извайваме цветя в скалите в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Всички сме в […]

Стефания Милева – Худини

Често говорим за вятъра, който ни разделя. Очите ни остават на небето и отказват да отпътуват с времето. Единственият начин да спасим живота си е да умрем в новите стихове на Стефания Милева. Александър Арнаудов   * Да ме оставиш […]

Стефания Милева – В другия край

Прибираме се слепи в дома си, след края на живота и проглеждаме в сънищата. Душата ни си отива заедно с нощта в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Очите ми остават на нашия ъгъл да рисуват как […]

Стефания Милева – Отмъщението

Истинската загуба са живите ни спомени. Пропадаме в душата си и намираме смирение. Ангелите мълчат заедно с нас в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Спомените изкълваха очите ми бродя сляпа по развалините в себе си скитам […]

Стефания Милева – Двата края на света

Когато сме един до друг, сме в двата края на света и сме толкова далеч, толкова заедно. Животът е влакче на ужасите, носещо ни по пътя към отвъд в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов   * Елементарна аритметика […]

Стефания Милева – Възкресението

Всички чакаме възкресението си, когато душата се превърне в опустяла къща. Там търсим моменти на откровение, но откриваме само детството си. На небето няма място за нас и пропадаме в новите стихове на Стефания Милева. Александър Арнаудов    *  Връщам […]

Стефания Милева – Натюрморт

Ласки като нож и смъртоносна нежност като руска рулетка в новите стихове на Стефания Милева – убийствено лапидарна и хипнотично концентрирана в центъра на сърцето, което сляпо бие като часовник в края на нощта.   Ласки лепнат по ножа на […]

Стефания Милева – Рикошет

Страдание, горчивина, тъга – истински рикошет към небето: представяме ви най-новите стихове на Стефания Милева един от най-интересните, лапидарни и концентрирано болезнени автори на електронно списание „Нова асоциална поезия“.   Ти намери извора на любовна енергия каптира го канализира го […]