Стефания Милева – В преддверието на нощта

В преддверието на нощта небето се отваря и пада дъжд, и падат звезди – с най-новите стихове на Стефания Милева в зимната виелица на списание „Нова асоциална поезия“.   * Коя е тази влязла в кожата ми облякла дрехите ми […]

Стефания Милева – Сърцето не е мишена

Есента ляга като мокро куче в краката ни, но сърцето ни не е мишена за слънцето, което бяга от мрачния свят. Чакаме вечното лято и очите ни проливат думи като кръв с новите стихове на Стефания Милева – в апокалиптичните […]

Стефания Милева – Вълчица

Животът е тъмна река, в която не можем да влезем два пъти, защото отдавна сме се удавили в нея. Но чуваме вълците на сърцето, които вият отвъд (в) най-новите стихове на Стефания Милева и черното апокалиптично махало на октомврийския брой […]

Стефания Милева – Хартиен фенер

Сърцето на лятото е хартиен фенер, носен от вятъра отвъд. И всичко е крехко, и красиво, като самия живот и поезията на Стефания Милева.   Хартиен фенер литва в нощния въздух над полузаспалите къщи светлина и тайнство тишина и вглъбяване […]

Стефания Милева – Дистанция

В зоната на дъждовете любовта е апофатична дистанция – винаги тук, винаги отвъд. Под еднопосочните стрелки на личния Апокалипсис ви представяме тихата, лапидарна лирика на Стефания Милева на страниците на списание „Нова асоциална поезия“.   * Притискаш ли ме Време изтриваш […]

Стефания Милева – Трева

Прозрение Баща ти не харесва нищо у теб. Ти си ревльото на мама. Не харесва бележките ти в училище. Не харесва приятелите ти. Не харесва професията, която си избра. Не харесва жените, с които си. Не харесва начина, по който […]

Стефания Милева – Зазидах прозореца

По залез разстоянието между нас изчезва и потъваме в нощта. Оставаме сами в тъмнината, докато безмълвието ни дави. Любовта става спасителен бряг, когато извайваме цветя в скалите в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Всички сме в […]

Стефания Милева – Худини

Често говорим за вятъра, който ни разделя. Очите ни остават на небето и отказват да отпътуват с времето. Единственият начин да спасим живота си е да умрем в новите стихове на Стефания Милева. Александър Арнаудов   * Да ме оставиш […]

Стефания Милева – В другия край

Прибираме се слепи в дома си, след края на живота и проглеждаме в сънищата. Душата ни си отива заедно с нощта в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Очите ми остават на нашия ъгъл да рисуват как […]

Стефания Милева – Отмъщението

Истинската загуба са живите ни спомени. Пропадаме в душата си и намираме смирение. Ангелите мълчат заедно с нас в новите стихове на Стефания Милева.  Александър Арнаудов    * Спомените изкълваха очите ми бродя сляпа по развалините в себе си скитам […]