Животът ни подмина, докато гледаме миналото в очите. Оставаме без бъдеще в археологията на желанието и кратката проза на Славка Красимирова. Александър Арнаудов Археологът Археологът с леко набола брада и прошарени коси до раменете, седеше до големия ров с […]
Самотните дни са единствените ни другари в нощта. Всеки наш сън се превръща в илюзия, докато земния ни път приключва. Забравяме чувствата си в новите текстове на Славка Красимирова. Александър Арнаудов * С продавач на илюзии, се срещнах насън. […]
Смехът се носи в неслучилите се спомени от живота ни. Привързваме музиката му към себе си със сезал. Очите ни се превръщат в цвета на небето и времето ни изтича пред тях. Надеждата за отминало щастие остава в новите кратки […]
След райската градина и ябълката на раздора, красотата ще спаси света от нас и самия него. Представяме ви иронична като новогодишна баница с късмети проза от Славка Красимирова в мразовития януарски брой на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Нина Жената […]
Запълваме празнотата в нас с мълчание и намираме спасение единствено в нищетата на края. Есента ни показва пътя, докато мракът ни обгръща в кратките разкази на Славка Красимирова – дебют на страниците на електронно списание „Нова асоциална поезия“. Александър Арнаудов * […]
