Ружа Матеева – Кората на дървото

Сърцето на всички ни бие отдясно, защото отляво е само този, за когото бие. Представяме ви новите безкомпромисни стихове на Ружа Матеева – апокалиптичната дет метъл дива – редактор на електронно списание „Нова Асоциална Поезия“.   моля се да си […]

Ружа Матеева – Изход

В живота болката е паролата за вход, а любовта за изход, но я знае само този, който е умирал приживе – редакторът на списание „Нова Асоциална поезия“ Ружа Матеева в неговия най-февруарски брой. гледам от моето никъде грозната суета на […]

Ружа Матеева – Този свят не е мой

Този свят не е мой – рубриката Нова асоциална класика в нашето електронно списание продължава отвъд с класически текстове от Ружа Матеева, която заедно с Ивайло Мерджанов и Ива Спиридонова се нарежда сред най-знаковите автори на НАСП, които освен бели […]

Ружа Матеева – Нощта се ражда на светло

Ружа Матеева е родена, живее и работи в гр. София. Завършила е НГДЕК „Константин-Кирил Философ“, а по-късно и специалност История в Софийския университет. Има две издадени стихосбирки – „Следи от обичане“ (2009 г.), „Антигравитация“ (2014 г.) и двете като първа […]

Ружа Матеева – Чернова

светът боледува с бялото навън като белтък на яйце като око без ретина като сърцето ми без теб   тя е чернова успокояващо констатираха пръстите на ръцете ти спряха да треперят спряха да усещат скъсаха страницата започнаха нова и музиката […]

Ружа Матеева – Думите са вампири

мълчиш на няколко езика но всичките са мъртви   един удар в зъбите и миналото ти рухва като остаряла пломба остава само дупката под нея оставам аз   сънят е скалпел изгревът кърви с болката в главата ти отвън навътре […]

Ружа Матеева – Откъсни цветя от съня си

откъсни цветя от съня си сложи ги на гроба ми ръката ти е жива като стъбло   сигурно се смееш на жалката любов която ни продължава отвъд денс клубовете и детските площадки отвъд е сега умножено по залеза плюс твоят […]

Ружа Матеева – Мракът е завинаги мой

сънувам студената страна на лицето ти обърната към слънцето мракът е завинаги мой   не разбирам страха ти няма никаква надежда да бъдем щастливи защо просто не ме целунеш   помниш ли ъглите на лактите ми по гладкото си тяло […]